O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 483

[населено място] , 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 816/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Й. В., чрез особен представител адв. Р. Д., срещу Определение № 70 от 07. 02.2023г. по в. гр. д. № 181/2022г. на Окръжен съд - Силистра, имащо характер на разпореждане, с което е върната постъпилата от жалбоподателя касационна жалба срещу постановеното по същото дело Решение № 124 от 18.11.2022г. Оплакванията са за несъобразяване от съда, че цената на иска по делото, безспорно гражданско, е над 5 000 лв., а именно – 13 868.24 лв., представляваща сбор от периодични плащания, каквито са процесните арендни вноски. Счита, че за определяне цената на иска в случая е приложимо правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, а не цената на всяка от претендираните арендни вноски.

Ответникът по частната жалба, ищец в производството по делото – Министерство на земеделието депозира писмен отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания акт въззивен състав на Окръжен съд - Силистра е установил, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт съобразно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, по съображения, че са предявени обективно съединени парични искове, всеки един с цена под 5 000 лв., за установяване по реда на чл. 422 ГПК дължимостта на арендни вноски, за които е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Определението е неправилно по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадена от Министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на представител на Държавата, иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът П. Й. В. дължи арендно плащане, съгласно Договор за аренда от 31.08.2012г., на следните арендни вноски: 2 798.03 лв. – остатък за стопанската 2017/2018г.; - 2 789.03лв. – аванс за стопанската 2018/2019г.; 2781.77 лв. – остатък за стопанската 2018/2019г. ; 2781.77 лв. - аванс за стопанската 2019/2020г. и 2 708.64лв. – остатък за стопанската 2019/2020г.

Основателно е възражението на частния жалбоподател за неправилност на извода на окръжния съд, че се касае за отделни обективно съединени искови претенции, без съобразяване, че арендните плащания представляват периодични плащания, по отношение на които е приложима хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК при определяне цената на иска. По въпроса, че договорът за аренда е разновидност на договора за наем съществува практика на ВКС, съдържаща се в Определение № 25/18.02.2011 г. по т. д. № 493/ 2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 56/ 25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г. на ВКС, Определение № 167/ 19.03.2015 г. по ч. т.д. № 403/2015 г. на ВКС, I т. о.. Определение № 84 от 19.02.2018г. по ч. т.д. № 39/2018г. на ВКС, І т. о. Освен това, в случая плащанията произтичат от един правопораждащ факт – договор за аренда, с който предварително са определени техните падежи и размери, което дава основание за определянето им като „периодични плащания“ в съответствие с ТР № 3/2011г. на ОСГТК , ВКС. Следователно, цената на иска в случая следва да се определи съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК - въз основа сбора на всички платежи, който надхвърля минимума от 5 000 лева, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо ГПК. За пълнота на изложението, намира за необходимо да отбележи и, че няма основание спорът да се квалифицира като търговски. Качеството на арендатор по процесния договор определя ответника П. Й. В. като занимаващо се със селскостопанска дейност физическо лице, поради което и съгласно чл. 2 т. 1 ТЗ същият не се смята за търговец.

По така изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на въззивния състав за администриране на подадената касационна жалба – произнасяне по молба на адв. Д. за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за изготвяне на касационната жалба.

Направеното от адв. Д. особено искане във връзка с подадената частна жалба за присъждане на възнаграждение за особено представителство, дължимо за обжалването на определението, предмет на жалбата, е основателно. Определено по реда на чл. 11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК, същото е в размер на 200 лв. Като съобрази, че особеният представител в случая е определен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, както и че липсва разпореждане на администриращия съд за определяне на следващото му се адвокатско възнаграждение за подаване на касационната частна жалба , с настоящия акт ще следва да се укаже на ищеца – ответник по жалбата да внесе определеното възнаграждение по сметка на ВКС.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 70 от 07.02.2023г. по в. гр. д. № 181/2022г. на Окръжен съд – Силистра.

ВРЪЩА делото на въззивния състав за администриране на подадената касационна жалба в съответствие са дадените указания.

УКАЗВА на ответника по касация – Министерство на земеделието в 7-дневен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд депозит в размер на 200 лева за назначения от съда особен представител на касатора П. Й. В.. При неизпълнение, сумата ще бъде събрана принудително.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.