№ 1841

[населено място] 26.06.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадасети май две хиляди дванадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 4747 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е обща касационна жалба от М. П. М. и П. М. П., подадена чрез процесуалния им представител адв.Й., срещу въззивно решение от 26.07.2022г., постановено по в. гр. д.№143/2022г. на Окръжен съд – Видин, с което е прогласена за нищона при условията на чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 32 от сключения между М. П. М. и П. М. П., като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, „Евангелска Презвитерианска църква в София“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „Мастер ВД“ ЕООД-Видин като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен Споразумения от 08.08.2019г., като противоречаща на добрите нрави и с което въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение от 28.02.2022г. по гр. д.№459/2021г. на Районен съд – Видин за отхвърляне на предявения от М. П. М. и П. М. П. срещу „Мастер ВД“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Жалбоподателите считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Мастер ВД“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е е прогласена за нищона при условията на чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 32 от сключения между М. П. М. и П. М. П., като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, „Евангелска Презвитерианска църква в София“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „Мастер ВД“ ЕООД-Видин като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен Споразумения от 08.08.2019г., като противоречаща на добрите нрави и с което въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на предявения от М. П. М. и П. М. П. срещу „Мастер ВД“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищците имат вземания към ответното дружество в размер на сумата 10 000лв., съставляваща дължимо неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по Споразумение от 08.08.2019г., както и законна лихва за забава 10.02.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д.№2999/20202г. на Районен съд – Видин.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че: без значение е как ще са наименовани страните по един договор, техните действителни качества се определят от правата и задълженията, за които са се договорили. При тази хипотеза ако двете страни –заинтересована страна и изпълнител са се договорили за извършване на СМР в полза на възложителя, то той няма право да претендира неустойка от изпълнителя.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по множество въпроси, първият от които е: „за задължението на съда да съобщи настраните по делото и да посичи, чрез допълване доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността на клауза от процесен договор, както и да даде указания на странтие за изразяване на становище и ангажиране на доказателства във връзка с това произнасяне“ и по което въпрос касаторите считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия от поставените въпроси: „за задължението на съда да съобщи настраните по делото и да посичи, чрез допълване доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността на клауза от процесен договор, както и да даде указания на странтие за изразяване на становище и ангажиране на доказателства във връзка с това произнасяне“, за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.07.2022г., постановено по в. гр. д.№143/2022г. на Окръжен съд – Видин.

УКАЗВА на касаторите М. П. М. и П. М. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: