О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1850

София, 26.06.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 2463/2023 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. М., чрез адв. Н. Ч., срещу определение № 25 от 31. 03. 2022 г. по гр. д. № 3056/2022 г. на ВКС, 2 г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 25007628/2. 02. 2022 г., подадена от С. Р. М., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение от 28. 12. 2000 г. по гр. д. № 3740/1998 г. на Софийския районен съд (оставено в сила с решение от 20. 01. 2003 г. по гр. д. № 4569/2001 г. на Софийски градски съд) и е прекратено производството по гр. д. № 3056/2022 г. на ВКС, 2 г. о. Развити са съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане по същество на подадената от С. Р. М. молба за отмяна.

С писмен отговор, подаден от ответната по частната жалба страна „Балканкар – ЗПДЕА Г. К.“ АД, чрез адв. Х. Х., e изразено становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е преценката за недопустимост на молбата за отмяна на решение от 28. 12. 2000 г. по гр. д. № 3740/1998 г. на Софийския районен съд (оставено в сила с решение от 20. 01. 2003 г. по гр. д. № 4569/2001 г. на Софийски градски съд) поради подаването й след едногодишния срок по чл. 232, ал. 2 ГПК /отм./, който е изтекъл преди влизане в сила на действащия ГПК от 2007 г.

Съгласно чл. 232, ал. 2 ГПК /отм./, молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви е и ж - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението чиято отмяна се иска, какъвто е и настоящият случай (основанията за отмяна по б. „е“ и „ж“ предхождат постановяването на решението), началният момент на срока е влизане на решението в сила.

При основанията по чл. 231, ал. 1, б. „е“ и „ж“ ГПК/отм./, съотв. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, моментът на влизане в сила на решението, като начало на течението на едногодишния срок, се преценява не с оглед посочената от молителя дата на узнаването му, а според съдържащите се отбелязвания върху съобщенията за връчване на решението на молителя или процесуалния му представител, подписани от съдебен служител - призовкар и представляващи официални удостоверителни документи. Твърденията за ненадлежното представляване на молителката поради неподписване на приложеното по делото адвокатско пълномощно касаят основателността на молбата за отмяна и подлежат на преценка само в случай, че същата е допустима. Ако се възприеме тезата на жалбоподателката, че към подаване на молбата за отмяна срокът по чл. 232, ал. 2 ГПК /отм./ дори не е започнал да тече, тъй като въззивното решение не е съобщавано на молителката и тя е узнала за постановяването му 20 дни преди подаването на молбата, то и в този случай молбата за отмяна би се явила недопустима, доколкото на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезли в сила съдебни решения.

Предвиденият краен едногодишен срок е преклузивен, след изтичането му е недопустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г., т. 8, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1. 03. 2008 г., е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като влязлото в сила решение при действието на отменения ГПК придобива характеристиките на стабилен съдебен акт – става неизменимо, необжалваемо и неотменимо по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. Установените в действащия ГПК правила и срокове за отмяна са неприложими по отношение на решения, станали неотменими по отменения кодекс. Съобразяването на съдебния състав с ППВС № 2/1977 г. и ТР № 7/2014 г. е в изпълнение разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, определяща тълкувателните решения и тълкувателните постановления като задължителни за органите на съдебната власт.

Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 от 31. 03. 2022 г. по гр. д. № 3056/2022 г. на ВКС, 2 г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 25007628/2. 02. 2022 г., подадена от С. Р. М., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение от 28. 12. 2000 г. по гр. д. № 3740/1998 г. на Софийския районен съд (оставено в сила с решение от 20. 01. 2003 г. по гр. д. № 4569/2001 г. на Софийски градски съд) и е прекратено производството по гр. д. № 3056/2022 г. на ВКС, 2 г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: