Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 211и от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната митническа дирекция - Бургас, срещу Решение № 909 от 16.10.2008 год., постановено по адм. дело № 874/2008 год. по описа на Административен съд - Бургас, първи състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 24/2008 год., издадено от началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо от Директора на Регионалната митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради факта, че същото е немотивирано. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Пристанище-Бургас" ЕАД - гр. Б., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б., при Централното управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е представил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - І-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени митническия акт на Митница - Бургас, Административният съд се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба "драфт сървей" и на жп кантар, като в международната практика в корабоплаването се приемат за нормални разликите в рамките на +/-0, 5% от товароносимостта на кораба. В случая констатираната разлика в по-малко в размер на 317720 кг е в границите на допустимото. Изложеното е дало основание на решаващия съдебен състав да приеме, че тази разлика се дължи на естеството на стоката, а не на лошо съхранение от страна на "Пристанище-Бургас" ЕАД или на посегателство, поради което не е налице установена липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. В случая според БАС са налице доказателства за "друго" по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 56, т. 16 от ЗДДС и чл. 823, ал. 1 от ППЗМ и за констатираната от митническите органи разлика между обявеното количество стока, оставена за съхранение, и тази, която е била експедирана, не следва да се начислява данък върху добавената стойност.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

От фактическа страна е установено, че на 06.06.2007 год. в пристанище Бургас е манифестирана в МП "Пристанище-Център" с митнически манифест № 145/06.06.2007 год. стока, въведена в пристанището с м/к "Алба", представляваща желязна руда насипно, и стоката е приета на временен склад с титуляр "Пристанище-Бургас" ЕАД. Впоследствие е експедирана, като след натоварването й на жп вагони и претеглянето й е установено окончателно количество в размер на 63211140 кг, за което е дадено направление "Транзит в страната". Разликата между разтовареното и експедираното количество е в по-малко с 322860 килограма. Според мотивите, изложени в обжалвания административен акт, това са липси по смисъла на чл. 114, ал. от ППЗМ във връзка с чл. 56 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 год.), за които търговецът, получил разрешение за управление на временен склад, в случая "Пристанище-Бургас" ЕАД - гр. Б., дължи на основание чл. 232, ал. 1 от МК, чл. 211, 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ публични държавни вземания в размер на 7851 лв., представляващи ДДС, като са начислени и лихви за забава.

Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване - по газенето на кораба и по тегленето на кантар. Международна практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от +/-0, 5% от товароносимостта на кораба, за която в случая няма доказателства, но при всички случаи е равна или по-голяма от товара. Установената разлика, изчислена спрямо теглото на стоката по документи за натоварване - 35 260 кг, според вещото лице може да се приеме за нормална.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Първо "А" отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 909 от 16.10.2008 год., постановено по адм. дело № 874/2008 год. по описа на Административен съд - Бургас, първи състав . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.