Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. К. от гр. В., чрез процесуалния представител адв. К. К., против решение № 1951/06.10.2010г., постановено по адм. дело № 2243/2010г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалба му против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1205/16.04.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че неправилно е отказано възстановяване на претендираната сума, внесена за здравноосигурителни вноски, тъй като е имал намерение да прави вноски в минимален размер. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания АПВ, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Оспорва решението и в частта за присъденото в полза на дирекция „ОУИ” юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Бонев оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - гр. В. е отхвърлена жалбата на Р. К. К. против акт за прихващане или...