Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОУИ" София при ЦУ на НАП срещу решение № 64/30.09.2009г., постановено по адм. д. № 767/09г., по описа на Административен съд гр. С. /АС/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/№ 2000803737/14.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, в частта му за установени задължения за ДДС в размер на 126 324, 67 лв. за данъчен период 01.11.2007г. - 02.11.2007г. върху стойността на наличните активи към датата на дерегистрацията на дружеството и следващите се лихви върху същата сума в размер на 17741, 04 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е изместил предмета на спора по отношение на факта на получаване на акта за дерегистрацияна ДЗЛ, който не е бил спорен в хода на ревизията. В съдебно заседание пълномощника на касатора юрк.. М. поддържа жалбата и представя два броя протоколи за посещение на адрес в гр. Б., ул.”А.Батемберг” 47, обратна разписка връчена на същия адрес на 23.10.2007г. на упълномощено лица на ГЛОБУЛ СЕКЮРИТИ" ЕООД, обща справка за задължено лице с дата 18.10.2007г. , съобщение по чл. 32 от ДОПК и акт за дерегистрация по ЗДДС№ 1668/08.10.2007г. Моли да бъде отменено решението с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответника по жалбата - ГЛОБУЛ СЕКЮРИТИ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. К. в писмени бележки излага подробни доводи досежно неоснователността на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция

Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2000803737 / 14. 11. 2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, в частта с която е потвърден с Решение № 47/12.01.2009г. на директор на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 126 324, 67 лв. за данъчен период 01.11.2007г. - 02.11.2007г. върху стойността на наличните активи към датата на дерегистрацията на „Г. С. " ЕООД, ведно с лихви за забава в размер на 17741, 04 лв.

От фактическа страна съдът е приел, че въз основа на надлежно възлагане е извършена данъчна ревизия на жалбоподателя с предмет задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.03.2007г.- 02.11.2007г., в хода на която е установено, че за данъчен период 01.11.2007-02.11.2007 г. „Г. С." ЕООД е подало справка-декларация с вх. № 919/14.12.2007 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в която са посочени нулеви стойности за периода, въпреки, че считано от 02.11.2007г. е извършена служебна дерегистрация на дружеството по ЗДДС, съгласно Акт за дерегистрация /АД/ по ЗДДС № 1668/08.10.2007 г., връчен. по реда на чл. 32 от ДОПК Прието е от органа по приходите, че при дерегистрацията по ЗДДС, съгласно разпоредбите на чл. 111 ал. 1 от ЗДДС, дружеството извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит, поради което данъкът на наличните активи следва да се отрази в справката-декларация и дневника за продажби за последния данъчен период. В наличните първични счетоводни документи не е бил приложен Протокол-опис за начисляване на данък при прекратяване на регистрацията по ЗДДС за наличните активи към момента на прекратяването и не е отразен ДДС.в Дневника за продажби и в СД за данъчния период. При ревизията е установено въз основа на представената оборотна ведомост на дружеството за последния данъчен период към 11.2007г. наличие на активи върху стойността на които е начислен ДДС общо в размер на 126 324, 67лв., а поради неспазване на определения в чл. 74 от ЗДДС срок за внасяне на данъка за периода 15.12.2007 Г.-08.09.2008 г. е определена лихва в размер на 14 058, 68 лв.

При така установеното съдът е приел, че основанието за издаване на обжалвания РА е АД по ЗДДС № 1668/08.10.2007 г влязъл в сила, като необжалван и връчен по реда на чл. 32 ДОПК на дата 02.11.2007 г. Досежно редовността на връчването на АД по ЗДДС, съдът е обсъдил представения по преписката и приет по делото Протокол № 874/09.10.2007г. за извършено посещение на адреса за кореспонденция на дружеството от органи по приходите, именно гр. Б., ул. Ал. Батенберг 47. Съдът е отчел обстоятелството, че в констативната част на протокола е посочено, че на адреса за кореспонденция - гр. Б., ул. Ал. Батенберг 44, не е намерен представител на дружеството. Относно декларирания адрес за кореспонденция към датата на връчването на АД по ЗДДС съдът е приел за установено, че посоченият в Справките декларации по ДДС е в гр. Б., ул. Батенберг 45, а като седалище и адрес на управление - гр. Б., бул. България 5. Това обстоятелство съдът е приел, че се установява и въз основа на представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството. В съобщението по чл. 32 от ДОПК за връчването на АД по ЗДДС е отбелязвана като дата на поставяне 18.10.2007г. и дата на сваляне 02.11.2007 г., като последната дата е възприета и като дата на връчване

При така установеното съдът е приел, че АД по ЗДДС №1668/08.10.2007г. е връчен в нарушение на чл. 32 ДОПК

До този извод съдът е достигнал, като се е позовал на разпоредбата на чл. 110, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, съгласно която АД по ЗДДС има действие от датата на връчването му, тъй като дерегистрацията е извършена по инициатива на данъчния орган, на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС Съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 32 от ДОПК - за връчване чрез прилагане към досието, съобразно разпоредбата на ал. 1 от същия текст, като не е изпълнена и цялата процедура поради неизпращане на съобщение по пощата. От съдържанието на Протокола за извършено посещение на адреса за кореспонденция на жалбоподателя не може да се установи кой точно адрес е посетен - гр. Б., ул. Батенберг № 47 или №44. Тъй като не са налице доказателства за връчване на АД по ЗДДС, съдът е приел, че не е възникнало задължение по чл. 111, ал. 1 от същия закон, т. е. дружеството не извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит, поради което данъкът на наличните активи следва да се отрази в справката-декларация и дневника за продажби за последния данъчен период - към 02.11.2009г.

Въпреки задължението си по чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е изложил доводи досежно обвързаността си от ревизирания период - до 02.11.2007 г., поради което не може в настоящото производство да установи друга дата на настъпила дерегистрация, респ. задължение за ДДС върху наличните активи към тази по-късна дата. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Основният спорен момент е наличие на влязъл в сила по отношение на „Г. С." ЕООД АД по ЗДДС, респективно наличие на предпоставките по чл. 111 ал. 1 от ЗДДС.

Правилно съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 32 от ДОПК за връчване на АД по ЗДДС, чрез прилагане към данъчното досие. Този извод на съда не се променя и от представените в настоящото касационно производство допълнителни писмени доказателства, а именно втори Протокол за извършено посещение на адреса за кореспонденция на дружеството № 916/17.10.2007, както и известие за доставяне връчено на пълномощника на дружеството на 23.10.2007г. Този извод се налага от обстоятелството, че е посетен адрес гр. Б., ул. Ал. Батенберг № 47, който не съответства на декларирания от „Г. С." ЕООД адрес за кореспонденция гр. Б., ул. Ал. Батенберг № 45. Това обстоятелство се установява от посоченият в Справките декларации по ДДС адрес за кореспонденция в гр. Б., ул. Батенберг 45, а като седалище и адрес на управление - гр. Б., бул. България 5, както и от заявление за вписване на данни подадено на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за регистър Булстат, от което се установява, че на 20.07.2007г. в Агенцията по вписванията е вписан адрес за кореспонденция на територията на страната в гр. Б. , ул. „Ал.Батемберг” № 45.

Действително в представената в настоящото производство извадка от обща справка на НАП на задължено лице адреса за кореспонденция на

„Г. С." ЕООД е посочен в гр. Б., ул. Ал. Батенберг № 47, но с нея не се опровергават цитираните по-горе доказателства досежно действителния адрес за кореспонденция на дружеството и на следващо място дори и на тази адрес не е спазена процедурата по чл.

32 ал. 4 от ДОПК съгласно която, освен, че съобщението за връчване се поставя на

определено за целта място в териториалната дирекция, то същото се публикува и в Интернет. Доказателства за публикация на съобщението не са представени в хода на първоинстанионното и настоящото касационно производство.

С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба, че факта на връчване на АД по ЗДДС не е бил спорен в хода на първоинстанционното производство, поради което и не са ангажирани допълнителни доказателства. Видно от жалбата пред АС именно факта на връчване на АД по ЗДДС по реда на чл. 32 от ДОПК е бил предмет на оспорване.

При така установеното правилно съдът е приел, че тъй като не са налице доказателства за връчване на АД по ЗДДС, за ответника по касационната жалба не е възникнало задължение по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС , т. е. дружеството не извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит, поради което данъкът на наличните активи следва да се отрази в справката-декларация и дневника за продажби за последния данъчен период - към 02.11.2009г.

От ответника по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но предвид липсата на доказателства за направени такива в хода на настоящата инстанция, искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, В. А.ивен съд, І отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/30.09.2009г., постановено по адм. д. № 767/09г., по описа на Административен съд гр. С.. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.