Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2020 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2191/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас.

С обжалваното решение по жалба на [фирма], в ликвидация е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000216052592-004-001 от 12.05.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 180/28.07.2017 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., в частта в която органът по приходите е отказал да начисли дължима лихва за периода от 12.04.2016 г. до 08.05.2017 г. и преписката е изпратена на органа за издаване на АПВ съобразно дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е разрешен единствения спорен по делото въпрос – следва ли да се начислява лихва за забава върху главницата в размер на 793917, 67 лева за периода 12.04.2016 г. – 08.05.2017 г., в който производството по издаване на АПВ е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК, за каквото право на лихва претендира [фирма], в ликвидация. Оспорва изводите на съда, че дружеството не е било неизправна страна в процесуалното правоотношение, тъй като органа по приходите не му е дал срок за изпълнение на задължението да представи банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, нито са му били разяснени последиците от неизпълнението. Отделно от това твърди, че за периода на спиране на производството по издаване на АПВ на основание § 2 от ДР на ДОПК, субсидиарно се прилага чл. 61 от ГПК, кореспондираща с чл. 54 и чл. 55 от АПК, съгласно които при спиране на производството, спират да текат започналите да текат, но неизтекли срокове.

Иска отмяната на решението и потвърждаване на издадения АПВ, в оспорената му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - [фирма], в ликвидация, чрез пълномощник адв. С. оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – Бургас. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е бил АПВ № П-02000216052592-004-001 от 12.05.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 180/28.07.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП“ - Бургас, в частта, в която органът по приходите е отказал да начисли дължима лихва за периода от 12.04.2016 г. до 08.05.2017 г.

По делото не е имало спор по фактите, че претендираната за възстановяване от [фирма]- Латвия, в ликвидация, сума в размер на 793 917, 66 лв. е възстановена с процесния АПВ, в неоспорената му част, ведно с лихва в размер на 67 368, 76 лв., както следва: за периода от датата, на която е следвало да бъде възстановен данъка - 16.06.2015 г., до датата на издаване на заповедта за спиране на производството по прихващане и/или възстановяване - 11.04.2016 г. в размер на 66 486, 56 лева, и за периода от датата на възобновяване на производството - 09.05.2017 г. до датата на издаване на АПВ - 12.05.2017 г., изчислена в размер на 882, 20 лева върху главница в размер на 793 917, 67 лева.

Органа по приходите е отказал да начисли дължима лихва за периода от 12.04.2016 г. до 08.05.2017 г., в който производството по издаване на АПВ е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК, със съответните заповеди на компетентния орган по приходите.

За да отмени АПВ, в оспорената му част, Административен съд – Бургас е приел, че АПВ е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма, но в нарушение на материалния закон.

Приел е, че независимо от издадените заповеди на компетентен орган при ТД на НАП – Бургас за спиране на производството по издаване на АПВ на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК до представяне на банкова сметка от задълженото лице за възстановяване на сумата, в нарушение на чл. 92, ал. 10 ЗДДС органа по приходите с издадения АПВ не е начислил дължимата лихва върху главницата от 793 917, 66 лв. за периода от 12.04.2016 г. до 08.05.2017 г.

Изложил е съображения, че дружеството не е било неизправна страна в процесуалното правоотношение, тъй като органа по приходите не му е дал срок за изпълнение на задължението да представи банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, нито са му били разяснени последиците от неизпълнението.

Настоящия касационен състав на ВАС намира, че решението е правилно, но по различни съображения:

Правилно съдът е приел, че спор по фактите не е налице между страните и спора е правен.

Спорен по делото е бил въпроса следва ли да се начислява лихва за забава върху главницата в размер на 793917, 67 лева за периода 12.04.2016 г. – 08.05.2017 г., в който производството по издаване на АПВ е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК, за каквото право на лихва е претендирало [фирма], в ликвидация.

Правилно АС – Бургас е разрешил спорния по делото въпрос, като е приел, че независимо от издадените заповеди на компетентен орган при ТД на НАП – Бургас за спиране на производството по издаване на АПВ на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК до представяне на банкова сметка от задълженото лице за възстановяване на сумата, в нарушение на чл. 92, ал. 10 ЗДДС органа по приходите с издадения АПВ не е начислил дължимата лихва върху главницата от 793 917, 66 лв. за периода от 12.04.2016 г. до 08.05.2017 г.

Това е така, защото приложимия материален закон – разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, в редакцията от ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010г.) предвижда, че данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

Следователно независимо от спирането на данъчното производство или на производството по издаване на АПВ със заповеди на компетентен орган, издадени на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. Производството по възстановяване и прихващане е особен вид данъчно производство, уредено в глава шестнадесета от ДОПК, поради което за него са приложими специалните правила по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС.

Неоснователни са доводите на касатора за приложимост на разпоредбите на чл. 61 от ГПК, кореспондираща с чл. 54 и чл. 55 от АПК, като субсидиарно приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. Цитираните разпоредби касаят спиране на срокове за упражняване на процесуални права или издаване на административен срок в хипотезата на спряно производство по ГПК или АПК. В случая, нормата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС е специална и изрично посочва крайния момент на начисляване на законната лихва, независимо от спирането на данъчното производство, т. е. това е момента на окончателното изплащане на сумата, а не момента при който по една или друга причина е възпрепятствано изплащането и.

Ето защо, макар и да не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че органа по приходите е следвало да даде допълнителен срок за изпълнение на задължението на дружеството да представи банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата или да му разяснява последиците от неизпълнението на това задължение, настоящата инстанция счита, че като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на издадения АПВ и върнал преписката на органа по приходите за издаване на АПВ съобразно дадените с решението указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на претенция за разноски за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2020 от 27.11.2017 г. по адм. дело № 2191/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.