Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., срещу решение № 959 от 17.02.2017 г. постановено по адм. дело № 5655/2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-РД/992 от 12.03.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се прави искане към съда за отмяната на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател срещу заповед № 03-РД/992 от 12.03.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция. С процесната заповед на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и т. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР) /Наредба № 9/2015 г./ частично е отказано финансиране на заявление за подпомагане, подадено от дружеството - жалбоподател за проект с ИД № 28/04/1/0/00078. В заповедта е посочено, че стойността на проекта е 1 056 882.57 лв., от които одобрени разходи в размер на 909 940.60 лв. Определената субсидия е 454 970, 30 лв., като от тях 227 485, 15 лева авансова вноска. Заявеният интензитет е 65%, а одобреният от органа интензитет е 50%. В мотивите на заповедта е отбелязано, че разходите са редуцирани, на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г., във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. В т. 2 от заповедта е посочено, че интензитетът на финансовата помощ е намален от 65% на 50%, тъй като за площта от 605 дка, съгласно табл. 4.1 от представения бизнес план в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] не е изпълнено условието на чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. С допълнителна молба жалбоподателят е уточнил, че обжалва процесната заповед в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане поради намаляване на интензитета на финансовата помощ от заявени 65% на одобрени 50%.

С решение № 959 от 17.02.2017 г. постановено по адм. дело № 5655/2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател, подадена срещу заповед № 03-РД/992/12.03.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция в частта на заповедта по т.ІІ, с която е отказано финансиране. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма; при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал изцяло като обективно и безпристрастно изготвена. Въз основа на нея съдът е приел за безспорно доказани твърденията на органа, така както той ги визира в своя акт.

Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата и с оглед изхода на спора е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ „Земеделие“ сторени по делото разноски в размер на 850 лева. Постановеното решение е неправилно.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на мотиви и излагане на фактически основания при постановяване на оспорения частичен отказ за финансиране. Мотивите са съществен реквизит на всеки акт и следва да представляват единство между фактически и правни основания за издаването му. Безспорна е и съдебната практика, че няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът да препраща и който се намира в административната преписка. Мотивите към акта представляват една от гаранциите за неговата законосъобразност и позволяват на адресата му да разбере конкретните съображения за волята на административния орган и да защити адекватно правата и законните си интереси. От друга страна, мотивите обезпечават упражняването на съдебния контрол върху административния акт.

В конкретния случай, настоящият състав намира, че процесната заповед в оспорената си част е издадена при пълна липса на фактически основания за издаването си. В нея е посочено, че интензитетът на финансовата помощ е намален от 65% на 50%, тъй като за площта от 605 дка, съгласно табл. 4.1 от представения бизнес план в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] не е изпълнено условието на чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. /в редакцията й от ДВ, бр. 22/2015 г./. Според чл. 13, ал. 3 от цитираната наредба финансовата помощ по ал. 1 се увеличава с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 –2013 г. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, ал. 3 се прилага и за кандидати, които са заявили подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. към датата на кандидатстване по реда на тази наредба и към момента на подаване на заявка за плащане са одобрени и изпълняват ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. В случая, обаче, липсват каквито и да било конкретни съображения, вкл. липсва и препращане към други документи, които да посочат кое е мотивирало органа да приеме, че инвестициите на кандидата не са изцяло свързани с биологично земеделие, което би обосновало неприложимост на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. по отношение на проектното предложение на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорената заповед следва да става ясно защо се прилага цитираната норма, а не само същата дословно да се цитира.

В случая за първи път фактически основания за издаване на процесната заповед се появяват едва в едно последващо производство, а именно по обжалването й пред по-горестоящият административен орган. Във връзка с подадената от дружеството жалба срещу заповед № 03-РД/992 от 12.03.2016 г. до министъра на земеделието и храните, чрез ДФ „Земеделие“ зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпратил жалбата ведно със съпроводително писмо, в което е посочено, че в резултата на извършени проверки в ДДП и в ИСАК за одобрен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или за подадено заявление за подпомагане по мяка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. и наличие на изпълняван ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, е установено несъответствие в площите посочени от кандидата в табл. 4.1 от бизнес плана, а именно: лавандула био 605 дка и заявените от кандидата съгласно предоставената справка – 55, 6 дка био лавандула, поради което искането за предоставяне на по-висок интензитет по посочения критерий с 15% не е уважено. С. То решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП отм. , в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В конкретния случай това изискване не е спазено защото е безспорно, че заповедта е издадена от изпълнителния директор, а отговорът до министъра е от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, т. е. органите са различни.

Предвид изложеното, настоящият състав не може да сподели извода на първоинстанционния съд, че този отговор замества мотивите на обжалваната част от заповедта. Както бе споменато този отговор не е от издателя на акт и също така по никакъв начин не е достигнал до знанието на жалбоподателя, тъй като по делото е безспорно установено, че министърът на земеделието и харните не се е произнесъл по жалбата. След като отговорът не е изпратен на жалбоподателя, то за него мотивите на заповедта са останали неясни, което възпрепятства и организирането на защитата. Посочването само на правните основания за издаването на заповедта, без установяване и доказване на фактите, послужили за направените правни изводи е съществено процесуално нарушение. Съществено е нарушено правото на защита на адресата на акта, а освен това, при липсата на мотиви, съдът не може да упражни ефективен контрол за законосъобразност върху административния акт.

Неправилно в първоинстанционното решение е прието и това, че доводът относно размера на сертифицираната площ е ирелевантен за спора. Съдът в тази връзка не е обсъдил т. 39 от заявлението, в която кандидатът е заявил, че е производител на сертифицирани биологични продукти, поради което е заявил по-висок размер на помощта при условията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г., както и е попълнил съответните справка - декларация за приходи от продажби и получена финансова помощ и декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството за ползваните размери на земеделски площи и отглеждани култури. Също така не е отчетена забележката под Таблица 4.1 където е посочено, че таблицата се попълва с размера на земята, която се задължава да поддържа за срок до 3 години (за кандидати микро-, малки и средни предприятия) и 5 години (за останалите кандидати), считано от датата на получаване на окончателното плащане по договора за отпускане на финансова помощ, както и не е съобразил това, че дружеството - жалбоподател е поел ангажимент и е сключил договор със сертифициращ орган „Серес“, който е сертифицирал 6, 61 ха съществуваща лавандула и 54, 69 ха лавандула с намерение за засаждане. В тази връзка настоящият състав счита, че съдът не е установил действителните фактически обстоятелства относими към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт и е постановил един неправилен съдебен акт.

С оглед изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед № 03-РД/992 от 12.03.2016 г. в обжалваната й част, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта в оспорваната част като незаконосъобразна, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на дадените указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва да спази административнопроизводствените правила по Глава трета „Ред за кандидатстване“, Раздел II „Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане“ от Наредба № 9/2015, както и да изложи фактически и правни основания, респ. да мотивира акта в съответствие с разпоредбата на чл. 59 от АПК.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател [фирма], представляван от процесуалния си представител адв. Г., следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за двете съдебни инстанции - за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. От приложения списък по чл. 80 от ГПК, представеното пълномощно за процесуално представителство и договорите за правна защита и съдействие от 31.08.2016 г. и 06.03.2017 г. става ясно, че жалбоподателят е договорил и заплатил в брой на адв. Г. по 6500 лева за всяка инстанция, а внесената държавна такса е по 1364, 91 лева за всяка инстанция. В първоинстанционното производство процесуалният представител на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е направил своевременно възражение за прекомерност (в проведено на 09.11.2016 г. открито заседание), а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че предвид действителната фактическа и правна сложност в първоинстанционното производство, договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 6500 лева не съответства на тази сложност (и при формирана съдебна практика), то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на 3000 лева за първата съдебна инстанция. Този размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. В касационната инстанция обаче ответникът не се е представляван, не е изразил становище и не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да се присъди на касационния жалбоподател в цялост. Предвид изложеното ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на [фирма] общо 9500 лева адвокатско възнаграждение за двете инстанции, от които 3000 лева за първата инстанция и 6500 лева за касационната инстанция и държавна такса в общ размер 2729, 28 лева за двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 959 от 17.02.2017 г. постановено по адм. дело № 5655/2016 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], с ЕИК[ЕИК], против заповед № 03-РД/992/12.03.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция в частта на заповедта по т.ІІ, с която е отказано финансиране и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/992/12.03.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане поради намаляване на интензитета на финансовата помощ с 15% - от заявени 65% на одобрени 50% и ВРЪЩА преписката на същия административен орган за ново разглеждане, при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н [район], [улица], ет. [номер], представлявано от управителя Ф. С., сумата от 12229, 82 (дванадесет хиляди двеста двадесет и девет лева и 82 стотинки) лева, от които 9500 (девет хиляди и петстотин) лева адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и 2729, 82 (две хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 82 стотинки) – държавна такса за двете инстанции. Решението е окончателно.