Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Ш., гражданин на Мароко, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7840 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 10831/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ [номер]/02.09.2017 г. на началник на сектор „Миграция“ в СДВР. По изложени в касационната жалба доводи се оспорва съдебния акт като неправилен, постановен при допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се съображения, че гражданинът на Мароко над четири години живее в Р. Б, не се е укривал от българските власти, имал е наличен деклариран адрес, говори български и има изградена социална среда. Към настоящия момент разполага с адрес за живеене и възможност за издръжка, гарантирана му от българска гражданка. Счита за незаконосъобразно решението и в частта, в която М. Ш. е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева на СДВР. Сочи, че е чужд гражданин, лишен от свобода, който няма наличен доход и възможност за такъв. Иска отмяна на оспорваното решение.

Ответникът - началникът на сектор „Миграция“ в СДВР, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Ш., гражданин на Мароко, срещу заповед УРИ [номер]/02.09.2017 г. на началник на сектор...