Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 54, ал. 4 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на С. М. М., срещу Решение № 6471 от 09.11.2017г., постановено по адм. дело № 7456 по описа на Административен съд София-град /АССГ/ за 2017г., в частта му, с която е отменена Заповед № 18-14579-03.12.2014г. на Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър” /СГКК/, с която се нанасят нови обекти в кадастъра с идентификатори [номер], [номер] и се заличават обекти с идентификатори [номер] и [номер].

Твърди се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна - Началникът на СГКК - офия, не изразява становище по жалбата и не се представлява в проведеното по делото заседание.

Ответникът –Я. Е. Я. възразява срещу основателността на депозираната жалба. Моли първоинстанционното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед твърденията на страните и данните по делото, съдът установи следното:

Административното производство е образувано по подадено на 07.08.2013г. от С. М. заявление и приложени към него документи, с искане за нанасяне на нови обекти в кадастралният регистър на [населено място], общ. Столична.

Установявайки наличието на непълноти и грешки, в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, административният орган е постановил процесното изменение, като е заличил имоти със стар идентификатор [номер] и [номер], със самостоятелни обекти в тях и е нанесъл нови имоти - 2158 и 2035...