Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] баня, подадена чрез адв. Ж., срещу решение № 2608/22.12.2016 г. по адм. дело № 29/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-228050/03.11.2015 г. към ЕАД № 15BG002005H0005605/10.08.2015 г., издадено от началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Р-580/32-260321/07.12.2015 г. на директора на А. М.
С доводи за неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото и необоснованост на решението, се претендира отмяната му със законните последици.
Ответникът - началник на М. В, чрез юрк. Р., оспорва касационната жалба, излага доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението да се остави в сила.
Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма], срещу решение № 32-228050/03.11.2015 г. към ЕАД № 15BG002005H0005605/10.08.2015 г., издадено от началника на М. В, потвърдено с решение № Р-580/32-260321/07.12.2015 г. на директора на А. М, с което е променено описанието на стоката в кл. 31 -от „газьол“, на „керосин“ и са взети под отчет вносно мито в размер на 59 282, 82 лв. и ДДС в размер на 11 856.57 лв., ведно със законната лихва. Прието е за безспорно от фактическа страна, че на 10.08.2015 г. в МП "П. В" при М. В са били представени документи за допускане до свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз на стока, описана в клетка № 31 на ЕАД като: „газьол 10РРМ хидроочистен до 0.001% сяра за арктични климатични зони”, клас 4 по стандарт EN 950 – 1 361 156 кг във вакуум, 1 359 360 кг във въздух, 1 672 464 литра, плътност при 15 градуса по целзий - 816, 1 в 27 ЖП цистерни по приложен опис“, с получател на стоките [фирма]. Митническата декларация е регистрирана с № 15ВG002005Н0005605/10.08.2015 г., като стоката е декларирана с приложени провизионни фактури № 68630/05.08.2015 г. и № 68507/31.07.2015 г., описани в кл. 44 на митническата декларация, на обща стойност 2 584 341.85 USD и условие на доставка „DES VARNA”, с предшестващ митнически манифест № BG002005/100/10082015 и сертификат от лабораторен анализ № 92/2015 г., вкл. тестов доклад № NA15-01573.001/04.08.2015 г. С писмо 32-156240/11.08.2015 г. на М. В са изпратени до Регионална митническа лаборатория Русе две проби за анализ на декларираната стока, с приложени протокол за вземане на проба № 29/10.08.2015 г., заявка за анализ № 29/10.08.2015 г., копие на митнически манифест № BG002005/100/10.08.2015 г., копие на акт за вземане на проби № 13901/10000267.01.І/15/10.08.2015 г., копие на сертификат за инспекция, копие на сертификат за количество и копие на тест доклад. С писмо № 32-184727/14.09.2015 г. на ЦМУ София е получено становище относно тарифното класиране и акцизно третиране на стоките, във връзка с резултати от Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/, №11-12.8.2015/08.09.2015 г., видно от което процесната стока, съответстваща на анализираната проба, представлява нефтено масло -нефтопродукт, по смисъла на забележка 2 към глава 27 на Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, в което неароматните съставки преобладават спрямо ароматните. Същото отговаря на дефиницията за „средни масла", по смисъла на допълнителна забележка 2, буква „в” към глава 27 от КН и представлява керосин. След анализ на приложимата нормативна база, административният орган е приел, че класирането не следва да се извършва в декларирания код по КН /27101943/, тъй като нефтените масла, попадащи в обхвата на този код отговарят на дефинициите за „тежко масло“ - „газьол“, по смисъла на допълнителна забележка 2, букви „г” и „д” към глава 27 на КН, докато процесният продукт съставлява „керосин” – „средно масло” и попада в подпозиция 1925 /”друг керосин”/. От правна страна е прието, че оспореното решение е постановено в надлежно проведено административно производство, след изготвена МЛЕ от акредитирана МЛ-Русе, чиито констатации за дестилационните характеристики на процесната стока се потвърждават от приетата по делото съдебно-химическа експертиза, и отговарят на тези по сертификата. Възраженията досежно подпозиции 1925 и 1929 са приети за ирелевантни, поради еднаквата ставка от 4, 7% и за двете тарифни позиции. Критериите по стандарт EN 590 за „гориво за дизелови двигатели за арктични или климати със сурови зими от клас 4” са обсъдени от административният съд, като е прието, че са относими към качеството на горивото, но не влияят на тарифното класиране, за което е от значение единствено вида на маслото – средно /тежко и дестилационните характеристики по букви „в” и „г”,както и тези за „газьол” по б.”д”. За неоснователни са приети и твърденията, че се касае за „връщана стока” по смисъла на митническото законодателство, тъй като не са налице кумулативно изискуемите пет условия по чл. 185 и 186 от МК - не е установено по категоричен начин, че изнесените стоки са идентични с внасяните и освобождаването не е заявено в преклузивният тримесечен срок.
Решението е правилно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка.
Решаващият правен извод за вида на процесното масло и непопадането му в декларираната подпозиция 1943 на кл. 2710, е съответен на изяснената по делото фактическа обстановка, досежно дестилационните характеристики на описаната стока по ЕАД № 15BG002005H0005605/10.08.2015 г. - маслото дестилира по метод ISO 3405 повече от 65 % при 250 °C, поради което то не попада в обхвата на определението за газьол, в съответствие с допълнителна забележка 2, буква „д” към глава 27 от КН, и не може да се класира в подпозициите, отнасящи се до обхванатите от това определение продукти.
Мотивите от правна страна, съответстват и на последващото произнасяне на СЕС - с решение от 22.02.2018 г. по дело C-185/17, образувано по отправено преюдициално запитване на български съд /Административен съд-Варна/, по повод вноса на процесното масло от [фирма]. СЕС изрично постановява в диспозитива на решението, че КН „трябва да се тълкува в смисъл, че минерално масло, като разглежданото в главното производство не може, с оглед на дестилационните си характеристики, да бъде класирано като газьол в подпозиция 2710 19 43 от тази номенклатура, дори когато отговаря на изискванията в хармонизиран стандарт EN 590 в редакцията му от септември 2013 г., отнасящи се до газьола, предназначен за арктически климат или сурови зимни условия”. Решението е мотивирано с неприложимостта на стандарт EN 590 при тарифното класиране по КН, тъй като стандарта не може да се счита за част от правото на ЕС. Съдът /СЕС/ изтъква и постоянната си практика, досежно решаващият критерий за тарифното класиране, а именно: по обективните характеристики и свойства, определени в текста на съответната позиция от КН. В случая именно по този критерий /дестилационните характеристики/, е извършено претарифирането, поради което и СЕС се произнася по конкретната подпозиция на продукта, отричайки да е газьол в подпозиция 1943.
С оглед на изложеното, обжалваното решение се явява обосновано, правилно и законосъобразно.
Неоснователен е доводът по касационната жалба за незачитане възражението за „връщана стока”, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 185-187 от Регламент /ЕИО/ №2913/92, във връзка с чл. 855 и сл. от Регламент /ЕИО/ № 2454/93. Безспорно е установено по делото, че процесната стока по ЕАД № 15BG002005H0005605/10.08.2015 г. не е с установена идентичност – в издаденият от италианските митн. служби INF3, горивото /стоката/ е описано с тарифен код 2710, но подпозиция 1929 - ”друг керосин”, в която категория е и подпозиция 1925. Освен това е безспорно, че искането за ползване на преференцията за „връщана стока”, не е заявено при оформяне на вноса, вкл. и в тримесечният преклузивен срок от този момент. Следователно не са налице кумулативните пет изисквания по чл. 185 от Регламент /ЕИО/ №2913/92, както правилно е приел административният съд.
Предвид изложеното, се явява обоснован изводът за законосъобразност на постановената с оспореното решение промяна на декларираната подпозиция, поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на М. В следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, този съд определя в размер на 200 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2608 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 29/2016 г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. В юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева РЕШЕНИЕТО е окончателно.