Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуалния му представител юрк. М., срещу решение № 216 от 12.12.2017г. по адм. д. № 125/2017г. на Административен съд – гр. К., с което е обявена за нищожна Заповед № РД – 14 – 502 от 11.07.2008г. на Заместник – началника на ДНСК, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Монтаж на инсталация за извличане на злато“, изпълнен от [фирма], в главния корпус на обогатителната фабрика и сградата за концентрати на територията на „промишлена площадка [фирма], попадаща в поземлен имот (ПИ) № [номер], кв. [номер] по плана на гр. [населено място] с административен адрес [улица], и ДНСК е осъден да заплати разноските по делото.
В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди незаконосъобразност на извода на съда относно това, че спорния обект не представлява строеж, поради и което оспорената пред него заповед е без предмет и нищожна. Твърди, че спорният обект представлява строеж от първа категория по смисъла на § 5 т. 38 във връзка с § 5 т. 41 от ДР на ЗУТ и на основание чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „к“ във връзка с б. „г“ от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Върховна административна прокуратура (ВАП) срещу заповед № РД – 14 – 502 от 11.07.2008г. на Заместник – началника на ДНСК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника [фирма] адвокатско възнаграждение.
О. [] с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура в качеството му и на страна по делото на основание чл. 16 ал. 1 т. 2 от ЗУТ изразява становище и дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административен съд – гр. К. е сезиран по протест на Върховна административна прокуратура с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД – 14 – 502 от 11.07.2008г. на Заместник – началника на ДНСК, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Монтаж на инсталация за извличане на злато“, изпълнен от [фирма], в главния корпус на обогатителната фабрика и сградата за концентрати на територията на „промишлена площадка [фирма], попадаща в поземлен имот (ПИ) № [номер], кв. [номер] по плана на гр. [населено място] с административен адрес [улица].
За да постанови оспореното решение, с което е обявил заповедта за нищожна, АС – гр. К. е приел, че съобразно събраните по делото доказателства и приетите единична и тройна съдебно – технически експертизи се е установило, че спорният обект не е строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ. Приел е, че се касае за част от технологичното оборудване на „Главен корпус“ на обогатителната фабрика и сградата за концентрати на [фирма]. Приел е и че този извод се потвърждава от писмо изх. № КП – 1921 – 10 – 743 от 15.11.2011г. на Началника на ДНСК, с което е посочено, че монтираните на място инсталации и съоръжения не са самостоятелно съществуващи строежи, а част от технологичното производство на дружеството. За да достигне до извод за липса на строеж, позовавайки се на приетите СТЕ, съдът е приел, че спорната инсталация – 8 броя метални резервоари, разположени в сградата на основния корпус и 7 броя, разположени на запад от нея са били налични, като същите са били боядисани и е подменено оборудването в тях, поради и което извършеното не отговаря на понятието за строеж. Най – накрая е посочил, че макар и издадена от компетентен орган, поради липса на предмет (строеж по смисъла на закона), оспорената заповед е нищожна. Решението е правилно.
Изводът на АС – гр. К., че спорният обект не представлява строеж по смисъла на закона - § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатаро в тази връзка, че се касае за строеж. От събраните по делото на АС - гр. К. доказателства, включително приетите единична и тройна съдебно – технически експертизи се е установило, че се касае за част от технологичното оборудване на „Главен корпус“ на обогатителната фабрика и сградата за концентрати на [фирма], както и че спорната инсталация – 8 броя метални резервоари, разположени в сградата на основния корпус и 7 броя, разположени на запад от нея са били налични, като същите са били боядисани и е подменено оборудването в тях, поради и което извършеното не отговаря на понятието за строеж. По единичната и тройната експертиза е посочено, че резервоарите по заповедта за премахване са съществуващи отпреди, като в случая е налице само подмяна на съществуващото технологично оборудване, за промяна на вида и технологията за извличане на метали от руди. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не се касае за строеж и тъй като спорната инсталация не представлява самостоятелен обект, за който се издава разрешение за строеж.
Този извод се потвърждава и от писмо изх. № КП – 1921 – 10 – 743 от 15.11.2011г. на Началника на ДНСК, с което е посочено, че монтираните на място инсталации и съоръжения не са самостоятелно съществуващи строежи, а част от технологичното производство на дружеството. Т.е. дори административният орган е посочил, че не се касае за строежи. След като не е налице строеж, то не е налице и предмет на заповедта. Предвид изложеното в случая не е налице самостоятелен строеж, годен да бъде предмет на заповед със съдържание като оспорената.
Предвид изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация [фирма] е основателно, като следва да му се присъдят направените, своевременно претендирани и доказани разноски за тази инстанция в размер обаче на 800 лв., тъй като настоящият състав намира, че е основателно възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв. Действително делото съдържа голям обем доказателства и разкрива фактическа и правна сложност, но същите са обсъдени в първоинстанционното производство, а в касационното не са представени допълнителни доказателства, които да изискват допълнително проучване, както и е проведено едно съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 12.12.2017г. по адм. д. № 125/2017г. на Административен съд – гр. К.
ОСЪЖДА Дирекция за Национален строителен контрол да заплати на [фирма] сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.