Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Хасково против Решение № 7 от 19.01.2018 г. постановено по адм. д.№ 951 от 2017 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ - гр. Х. и е осъден касационния жалбоподател да заплати на М. Д. К. разноски в размер на 400 лева. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това страната моли същото да бъде отменено в обжалваните части.

Ответникът – М. Д. К. оспорва жалбата в писмено становище по делото от дата 28.05.2018 г., претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Установява се от първоинстанционното решение, че като майка на детето К. П. Х., на М. Д. К. се е следвало изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, вр. с чл. 52 от КСО. Лицето е посочило в Приложение №10 от НПОПДОО, че считано от 01.09.2016 г. срочното трудовото правоотношение й, е прекратено. Началната дата за изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 във вр. с чл. 52 от КСО е 07.10.2016 г.

С Вх. № [номер]/12.10.2016 г. директорът на [ЮЛ], [населено място], извършил корекция...