Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б, [населено място], пл. [адрес] №[номер] срещу Решение №2086 от 21.12.2017 г. на Административен съд, гр. Б.д, постановено по административно дело №752/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед №09-17-333 от 04.09.2017 г. на кмета на О. Б, с която на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) на [фирма] е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на О. Б. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – кметът на О. Б, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът тълкува ограничително разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) като не я обвързва с разпоредбата на чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП, съответно чл. 24, ал. 4 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба №34).

Необосновано и в противоречие с доказателствата по делото съдът приема, че кметът на общината не може да преценява извън отсъствието на условията по чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, други обстоятелства за отказ от издаването на разрешение, тъй като не отчита разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА).

Съдът не е отчел зависимостта между броя на таксиметровите автомобили, определени по реда на чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП, и броя на разрешителните по чл. 24а, ал. 1 ЗАвтП. Не е отчел, че общинският съвет не е приемал условия и ред за определяне на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите, като без да е дал указания за представяне на доказателства в тази връзка, което е нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК, е приел, че е следвало да бъдат спазени от кмета на общината. Не е отчел, че от доказателствата по делото е безспорна липсата на свободни таксиметрови бройки към датата на подаване на заявлението – 27.12.2016 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да реши спора по същество като отхвърли жалбата на [фирма], евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. И. А., Адвокатска колегия, гр. [населено място].

2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Излага фактите по делото и сочи, че заявлението му не е от 17.01.2017 г., както е посочено в заповедта, а от 27.12.2016 г. и е в изпълнение на съдебно решение. Сочи, че представените от него в хода на съдебното производство 16 броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз на пътници не са включени в представените от органа 30 броя разрешения. Подробно излага фактите във връзка с издадените разрешителни и прави извод за очевидно несъответствие на мотива на органа за достигане на максималния брой на разрешителни с доказателствата.

Счита, че органът е обвързан от преценката на обстоятелствата по чл. 24, ал. 2 от Наредба №34, не и от други факти и обстоятелства. Правилен счита извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради позоваване на неотносими фактически основания за разпоредените правни последици. Сочи, че безспорно установеният по делото факт на липса на утвърдена процедура за издаване на разрешителни дава възможност за прилагане на субективен критерий и невъзможност за осъществяване на последващ контрол.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно съдът приема, че при упражняване на правомощието си по чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП кметът на общината е обвързан единствено от предпоставките по алинея 2. Приетото от съда, при изчерпване на броя на определените от общинския съвет разрешителни, би довело до обезсмисляне на разпоредбата на чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 22.12.2005 г. Общински съвет – Банско приема Решение №618, с което „увеличава броя на такситата, действащи на територията на О. Б от 10 (десет) на 30 (тридесет) броя“.

2. На 27.12.2016 г. [фирма] подава до кмета на О. Б заявление за издаване на два броя разрешителни за таксиметров превоз пътници.

3. На 11.01.2017 г., със Заповед №09-17-8, кметът на О. Б отказва издаването на разрешителни за таксиметров превоз на пътници на [фирма].

4. На 12.04.2017 г., с Решение №566, постановено по административно дело №61/2017 г., Административен съд, гр. Б.д, отменя Заповед №09-17-8 от 11.01.2017 г. на кмета на О. Б и връща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и с 14-дневен срок за произнасяне по заявлението.

5. На 16.08.2017 г., в изпълнение на Решение №566, кметът на общината указва на [фирма] да представи удостоверение за наличие или липса на задължения от Националната агенция по приходите.

6. На 21.08.2017 г. [фирма] представя удостоверение от Националната агенция по приходите.

7. На 04.09.2017 г., със Заповед №09-17-333, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП, кметът на О. Б отказва издаването на разрешение за таксиметров превоз на пътници на [фирма] поради издаване към датата на подаване на заявлението – 17.01.2017 г., на определените от общинския съвет 30 броя разрешителни за таксиметров превоз на пътници на територията на О. Б.

8. В хода на съдебното производство органът представя:

а) справка за издадените и действащи през 2017 г., към 04.09.2017 г. и към 27.12.2016 г. разрешения за таксиметров превоз на пътници в О. Б;

б) подадените в периода 10.11.2016 г. – 19.12.2016 г. заявления за издаване на разрешения за таксиметров превоз на пътници – 9 броя за 30 автомобила;

в) издадените разрешителни за таксиметров превоз на пътници, валидни в периода 03.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – 30 броя; 9. В хода на производството [фирма] представя:

а) 10 разрешителни за таксиметров превоз на пътници на [фирма], валидни за периода 17.12.2014 г. – 17.12.2017 г.;

б) 1 разрешение за таксиметров превоз на пътници на Д. Г., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], валидно за периода 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г.;

в) 3 разрешителни за таксиметров превоз на пътници на [фирма], валидни за периода 05.03.2015 г. – 05.03.2018 г..

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП обвързва по задължителен начин кмета на общината при упражняване на правомощието му по чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП, поради което други обстоятелства не могат да бъдат основание за отказ от издаване на разрешение. Основанията за отказ са изчерпателно посочени и между тях не е издаването на разрешителни за определения от общинския съвет брой на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината.

Съдът приема, че кметът е бил длъжен, в рамките на определения от общинския съвет брой на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, да разгледа всички подадени заявления и издаде разрешение на тези, които отговорят на изискванията на закона при спазване на условията и реда за разпределяне, определени от общинския съвет. Противното съдът счита за упражняване на властнически функции в противоречие с основни принципи – чл. 4, ал. 2, чл. 6, чл. 8, ал. 2, чл. 13 АПК. Органът е следвало да действа в рамките на предоставената му от закона компетентност, а не да се позовава на несъществуващо в закона ограничение за отказ за издаване на разрешение.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. С оглед на факта, че към датата на постановяване на съдебното решение календарната 2017 г. е изтекла съдът не връща преписката за ново произнасяне на органа.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. По довода за съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Единственият довод на касатора за наличието на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила е за нарушение от съда на чл. 9, ал. 3 АПК поради неуказване на органа на необходимостта от представяне на доказателства за приети от общинския съвет условия и ред за разпределение на определения брой таксиметрови автомобили между превозвачите.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК, както и тази на чл. 171, ал. 4 АПК, която е приложима в първоинстанционното съдебно производство, са правни норми – проява на принципа на служебното начало в съдебното административно производство, които гарантират разкриването на истината и по този начин се явяват инструмент за изпълнение на конституционното задължение на съда по чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Поради тази значимост на разпоредбата, по принцип, нейното нарушение се приема от съдебната практика за съществено. Но за да е основание за отмяна на съдебно решение трябва не само нарушената разпоредба да е съществена, трябва и конкретното нарушение да е съществено за предмета на делото и най-вече това нарушение да е доказано.

Тогава, когато касаторът твърди нарушение на чл. 9, ал. 3, съответно на чл. 171, ал. 4 АПК, той трябва с касационната жалба да представи това доказателство, което твърди, че съдът не му е указал, но ако беше му указал той би го представил. Именно за тази хипотеза е разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК.

Видно от касационната жалба касаторът твърди нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК, но самият той декларира, че общинският съвет не е приемал условия и ред за разпределение на определения брой таксиметрови автомобили между превозвачите. Следователно той признава, че такива условия и ред не са приемани от общинския съвет.

Следва да се посочи, че изискването за приемане от общинския съвет на условия и ред за разпределяне на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите е законово установено задължение – чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП. Същото е в сила от 12.12.2003 г. – Държавен вестник, бр. 99 от 11.12.2003 г. и не е променяно, т. е. близо четиринадесет години преди датата на издаване на оспорената заповед.

Наред с това, приетите от общинския съвет условия и ред би следвало да са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Съдът, с Разпореждане №1465 от 02.10.2017 г., е указал на касатора да представи административната преписка в цялост. В изпълнение на разпореждането, с писмо от 16.10.2017 г., касаторът е представил заверено копие на цялата административна преписка – факт, изрично деклариран от заместник-кмета на общината, който е подписал писмото до съда. Съдебното производство е проведено в две съдебни заседания като на страните е дадена възможност да представят исканите доказателства, т. е. дори и касаторът да е пропуснал да представи административната преписка в цялост е имал възможност да стори това.

Освен това, условията и реда за разпределение са акт на общинския съвет, което значи, че трябва да са публично достъпни на електронната страница на общинския съвет, защото следва да се приети с негово решение – чл. 22, ал. 2 ЗМСМА. На електронната страница на общинския съвет не са достъпни условия и ред по смисъла на чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП. Достъпен е само, в раздел „Новини“, публикуван на 16.06.2016 г. проект на Правила за издаване на разрешителни за извършване на таксиметров превоз на територията на О.Б.Т проект на правила не е приет с решение на общинския съвет, който факт, изрично се сочи и от касатора в касационната жалба.

Следва да се посочи, че не е публично достъпен и исканият от закона публичен регистър на издадените разрешения, съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗАвтП, което е наложило представянето от органа на издадените разрешения за таксиметров превоз на пътници, както и е породило възраженията на [фирма] за издадени разрешения над определения с Решение №618 на общинския съвет брой на таксиметрови автомобили.

Следователно, в случая съдът не е допуснал каквото и да било, още повече съществено, нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 9, ал. 3, съответно чл. 171, ал. 4 АПК.

2. По доводите за необоснованост и противоречие на съдебното решение с материалния закон:

Доводите на касатора за тези два порока на съдебното решение, тъй като са релевирани едновременно и за двете касационни основания, ще бъдат разгледани заедно.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП таксиметров превоз на пътници се извършва въз основа на удостоверение за регистрация. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАвтП таксиметровите превози на пътници се извършват от регистриран превозвач или от водач от името на регистриран превозвач по ред, определен в Наредба №34 и след издаване на разрешение. Разрешение, съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАвтП, се издава от кмета на общината. Предпоставките, на които трябва да отговаря превозвача, за да разреши кметът на общината извършването на таксиметров превоз, са посочени в чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП. Те са: 1. лицето, което иска издаване на разрешение да е регистриран по реда на закона превозвач; 2. таксиметровият автомобил да отговаря на изискванията на Наредба №34 и за него да има издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност; 3. регистрираният превозвач да няма задължения за данъци и осигурителни вноски.

Следователно, както обосновано приема и съдът, законовите предпоставки, при наличието на които кметът на общината следва да разреши извършването на дейността, съответно да откаже издаването на разрешение, са лимитативно определени в чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП. Тези предпоставки следва да се разграничават от условията, при които трябва да бъде извършено разпределението на определения от общинския съвет брой на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината. Законодателят е предоставил на общинския съвет правомощието да определи условията, при които ще се извършва разпределението на определения брой таксиметрови автомобили, работещи на територията на общината, между всички правни субекти, които отговарят на изискванията на чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, респективно са подали заявления.

Това правомощие на общинския съвет, макар да е при условията на оперативна самостоятелност, не е безгранично. Осъществяването на таксиметров превоз на пътници е стопанска дейност. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Конституцията икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива, но това не изключва правото на държавата да регулира стопанската дейност, в т. ч. и да ограничи свободната стопанска инициатива – Решение №6 от 25.02.1997 г. на Конституционния съд по конституционно дело №32/1996 г.

Но тогава, когато законът допуска ограничаване на свободната стопанска инициатива това трябва да става при ясно установени предварително правила. Именно това е имал предвид законодателят, когато още 2003 г., предоставяйки на общинския съвет правомощието да определи броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, го е задължил да определи и условията и реда за разпределянето им между превозвачите. Общинският съвет, в качеството си на орган на местното самоуправление, се предполага, че в най-пълна степен ще съчетае интересите на потребителите на услугата, предоставяна от таксиметровия превоз на пътници, и принципите на свободната стопанска инициатива и в частност ще гарантира изпълнение на конституционно възложеното му задължение за предотвратяване на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защита на потребителя.

В случая Общинският съвет – Банско не е изпълнил конституционното и законовото си задължение по чл. 19, ал. 2 от Конституцията и чл. 24а, ал. 10 ЗАвтП. В резултат на това кметът на общината, без каквито и да е правила, по собствено усмотрение, е разпределил броя на таксиметровите автомобили между лицата, които са подали заявление за издаване на регистрация. Такова правомощие кметът на общината няма. Правомощието на кмета е да разпредели броя на таксиметровите автомобили между превозвачите при спазване на приетите от общинския съвет условия и ред.

Разбира се, следва да се посочи, че до 01.04.2016 г. срокът на издадените разрешения е три години – чл. 24а, ал. 3 ЗАвтП, но с изменението на разпоредбата – в сила от 01.04.2016 г., Държавен вестник бр. 32 от 22.04.2016 г., т. е. на закона е придадено обратно действие, срокът на разрешенията е намален до рамките на календарната година, като съгласно § 7, ал. 2 ЗАвтП издадени до влизане в сила на Закон за изменение на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) разрешения запазват действието си до 31.12.2017 г. Това значи, че вече издадените разрешителни не е следвало да бъдат преиздавани – именно поради това по делото са представени и издадени разрешения със срок на действие от 17.12.2014 г. до 17.12.2017 г., съответно от 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г. Допълнително следва да се посочи, че с последното изменение на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) – Държавен вестник бр. 93 от 21.11.2017 г., законодателят измени срока на действие на §7, ал. 2 ЗАвтП като удължи действието на издадените до влизане в сила на Закон за изменение на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) – Държавен вестник бр. 32 от 22.04.2016 г., разрешителни до 30.06.2018 г.

Тази изключително динамична законова уредба и липсата на условия и ред, приети от общинския съвет за разпределение на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите, са довели до издаването от кмета на общината на оспорения отказ, който не е обоснован с визираните в закона основания – чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, а е обоснован с факт, който не е въздигнат от закона в основание за отказ от издаване на разрешение – изчерпване на броя на таксиметровите автомобили, които могат да извършват дейност на територията на общината.

Безспорно е, че броят на издадените разрешителни не може да надхвърля броя на таксиметровите автомобили, които общинският съвет е определил, че могат да осъществяват дейността на територията на общината. Безспорно е също, че ако в изпълнение на приети от общинския съвет условия и ред за разпределение на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите даден превозвач счита, че кметът на общината е постановил акта за разпределението в противоречие с условията и реда има право да оспори този акт и преценката за неговата законосъобразност ще бъде на базата на приетите условия и ред. Но тогава, когато общинският съвет не е приел условия и ред за разпределение, кметът на общината не може да откаже на основание чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП издаването на разрешение поради изчерпване на броя на таксиметровите автомобили. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП изрично сочи на кого кметът на общината има правомощието да издаде разрешение и това е лице, което отговаря на изискванията на алинея 2.

Както обосновано приема първоинстанционният съд в оспорената заповед, от една страна, кметът на общината сочи фактическо основание – изчерпване на броя на таксиметровите автомобили, което не съответства на соченото правно основание – чл. 24а, ал. 4 във вр. с ал. 2 ЗАвтП. От друга, кметът на общината е осъществил разпределение на автомобилите в нарушение на закона – не в съответствие с приети от общинския съвет условия и ред. Факта, че общинският съвет не е приел условия и ред нито прави акта на органа законосъобразен, нито му делегира компетентност да прецени сам при какви условия и ред да разпредели таксиметровите автомобили. Както сочи и касаторът чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА възлага на кмета изпълнението на актовете на общинския съвет, но тази разпоредба не възлага на кмета издаването на актове вместо общинския съвет.

С оглед на горното правилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби – чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП, както и че органът е действал в нарушение на основни принципи на административното производство – чл. 4, ал. 2, чл. 6, 8, ал. 2, чл. 13 АПК, отделно от факта, че не е имал правното основание сам да определи условията, при които ще разпредели таксиметровите автомобили между превозвачите.

Изложеното прави доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението правилно. Същото е и валидно, и допустимо, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди О. Б – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие от 23.03.2018 г., ответникът е направил разноски в размер на 800, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2086 от 21.12.2017 г. на Административен съд, гр. Б.д, постановено по административно дело №752/2017 г.

ОСЪЖДА О. Б, седалище и адрес на управление [населено място], пл. [адрес] №[номер] да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], ул. [адрес] №[номер] 800, 00 (осемстотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.