О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

гр. София, 13.04. 2021 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№940 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба на Г.Д.Х, срещу решение №1135 от 13.12.2019г. по т. д.№1235/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено решение от 08.05.2019г. по гр. д.№3188/2018г. на Варненски районен съд, с което Г.Д.Х е осъдена да заплати на И. Р. Х. сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени без правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка №70001516724797, разкрита на ответницата в „У. Б“АД във връзка с договор за кредит №TR1771094/13/13.04.2009г. с кредитополучател Г.Д.Х, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя се стреми да установи, че действителен кредитополучател по договор за ипотечен кредит е бащата на ищеца. Изтъква, че не твърди персонална или каквато и да е симулация. Твърди, че тя е действителният кредитополучател по договора за кредит, но е станала такъв по постигната договорка с бащата на ищеца той лично или чрез трети лица, включително и ищеца, да изплаща безвъзмездно кредита, като впоследствие възстанови средствата си от продажбата на закупения от жалбоподателката апартамент в [населено място]....