Р Е Ш Е Н И Е

№ 60109

гр. София, 22.03. 2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №940 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Х., срещу решение №1135 от 13.12.2019г. по т. д.№1235/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено решение от 08.05.2019г. по гр. д. №3188/2018г. на Варненски районен съд, с което Г. Д. Х. е осъдена да заплати на И. Р. Х. сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени без правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка №70001516724797, разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит №TR1771094/13/13.04.2009г. с кредитополучател Г. Д. Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя се стреми да установи, че действителен кредитополучател по договор за ипотечен кредит е бащата на ищеца. Изтъква, че не твърди персонална или каквато и да е симулация. Твърди, че тя е действителният кредитополучател по договора за кредит, но е станала такъв по постигната договорка с бащата на ищеца той лично или чрез трети лица, включително и ищеца, да изплаща безвъзмездно кредита, като впоследствие възстанови средствата си от продажбата на закупения от жалбоподателката апартамент в [населено място]. Прави оплаквания, че съдът не е...