Определение №155/13.04.2021 по гр. д. №807/2021 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Теодора Гроздева

2определение по. гр. д.№ 807 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 155

София, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. Ч: Т. Г.

В. Й.

като изслуша докладваното от съдия Т.Г гр. д.№ 807 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. А срещу въззивно решение № 260299 от 27.10.2020 г. по в. гр. д.№ 1329 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 195 от 11.05.2020 г. по гр. д.№ 2923 от 2018 г. на Асеновградския районен съд, I граждански състав за уважаване на предявения от ПК „Н.“- А. срещу [община] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот с площ от 887 кв. м, находящ се в [населено място], общ.А., обл.П., [улица], представляващ имот с идентификатор. .... по кадастралната карта на [населено място], общ.А., одобрена със заповед № 300-5-111 от 19.02.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пълномощникът на касатора поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения на жалбоподателя? - По този въпрос сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практика на ВКС: решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д.№ 701 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 460 от 27.05.2010 г. по гр. д.№ 768 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Липсата на решение на Общото събрание на кооперация, следва ли да бъде възприета като недоказан фактически състав на правоприемство? и

3. Може ли последващо отразяване по баланс на новоучредена кооперация да бъде надлежно доказателство за правоприемството от гледна точка на имуществените права, ако това право не е съществувало в патримониума на кооперациите?

По втория и третия въпроси сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с решение № 186 от 25.07.2012 г. по гр. д.№ 83 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.

В писмен отговор от 11.02.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата ПК „Н.“- [населено място] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и на потребителната кооперация да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от ПК „Н.“- [населено място] срещу [община] иск за собственост, въззивният съд е приел, че от представените по делото нотариален акт № 186 от 05.08.1943 г. и разписна книга към плана на [населено място] от 1949 г. безспорно се установява, че процесният имот в [населено място], представляващ към 1949 г. парцел VI-..... от кв.. .... по плана на селото и застроен с пивница, е бил собственост на Кредитна кооперация „Б. р.“- [населено място]. От протокол № 14 от 07.06.1953 г. от общо събрание на Селкооп „Б. р.“- [населено място] е видно, че е било взето решение за вливане на тази кооперация в кооперацията в [населено място]. Видно от представения по делото протокол № 2, на проведено на 17.05.1959 г. общо събрание на делегатите на потребителните кооперации в [населено място], [населено място] и [населено място] е взето решение за вливане на кооперацията в [населено място] от състава на кооперацията в [населено място] в кооперацията на [населено място]. На 16.03.1967 г. е проведено общо събрание на кооператорите в кооперацията на [населено място], на което е взето решение тази кооперация да премине към „Н.“- [населено място]. Съдът е приел, че завеждането на имота в баланса на ищцовата кооперация само по себе си не доказва правото на собственост. От този факт обаче наред с другите събрани по делото доказателства, можело да се съди за предоставянето на това имущество на съответното юридическо лице. В решението си въззивният съд е обсъдил подробно и всички други посочени във въззивната жалба доводи и възражения, включително и възражението на ответника за липса на идентичност между описания в нотариалния акт от 1949 г. имот и процесния имот, като в тази връзка е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените основания по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

1. По първия поставен от касатора правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения на жалбоподателя? / няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос, в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по всички посочени във въззивната жалба доводи и възражения на [община] и е обсъдил приетите по делото доказателства във връзка с тези възражения. Включително са обсъдени доказателствата и възраженията на ответника, касаещи осъществено правоприемство между Кредитна кооперация „Б. р.“- [населено място] и ищцовата ПК „Н.“- [населено място].

2. Вторият поставен въпрос /Липсата на решение на Общото събрание на кооперация, следва ли да бъде възприета като недоказан фактически състав на правоприемство? / не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът не е приел, че е налице правоприемство между Кредитна кооперация „Братска ръка“- [населено място] и ищцовата ПК „Н.“- [населено място], въпреки липсата на решения на общите събрания на кооперациите в [населено място], в [населено място] и в [населено място] за вливането на кооперацията в [населено място] към кооперацията в [населено място], а по-късно - към ПК „Н.“- [населено място]. Напротив, прието е от съда, че за всяко от вливанията са били взети надлежни решения на общите събрания на горепосочените кооперации.

3. Третият поставен въпрос /Може ли последващо отразяване по баланс на новоучредена кооперация да бъде надлежно доказателство за правоприемството от гледна точка на имуществените права, ако това право не е съществувало в патримониума на кооперациите? / също не е правен въпрос, който би могъл да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че отразяването на процесния имот в баланса на ПК „Н.“- [населено място] е доказателство за собствеността на ищцовата кооперация и правоприемството от Кредитна кооперация „Б. р.“- [населено място], въпреки че Кредитна кооперация „Б. р.“- [населено място] не е била собственик на процесния имот. Напротив, прието е, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че Кредитна кооперация „Б. р.“- [населено място] е била собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №. .... от 05.08.1943 г., както и че завеждането на имота в баланса на ищцовата кооперация само по себе си не доказва правото на собственост.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред ВКС в размер на 300 лв., определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260299 от 27.10.2020 г. по в. гр. д.№ 1329 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав.

ОСЪЖДА О. А със седалище: [населено място], пл.“Академик Н. Х.“ №. .... да заплати на Потребителна кооперация „Н.“- [населено място] със седалище: [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Дело
  • Теодора Гроздева - докладчик
Дело: 807/2021
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...