№ 145

гр. София, 09.04.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 568 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А. И“ ООД срещу определение № 1904 от 31.08.2020г. по ч. гр. дело № 2532/2020г. на Софийски апелативен съд (САС), ГО, 2 състав, с което е потвърдено определение № 7161 от 19.05.2020г. по гр. дело № 355/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд (СОС), на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

Касаторът поддържа, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, поради което моли то да бъде отменено. Счита, че неправилно въззивният съд е обосновал извода си да изпрати делото на СОС, в съответствие с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, с това, че този съд е местно компетентния съд според тази разпоредба, тъй като тя третира разпределение на делата по ЗОДОВ по тяхната родова, а не местна компетентност. Твърди, че самият въззивен съд е некомпетентен да разгледа частната въззивна жалба, тъй като той също е ответник по предявените искове, наред със сезирания първоинстанционен съд.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Родова или местна компетентност на съдилищата третира разпоредбата...