Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 2313/19.03.2021 г. малолетната молителка Д. Д. В., чрез процесуалния си пълномощник по делото адв. И. Ю., упълномощен чрез представителя по закон – баща Д. А. В., моли съда да измени постановеното по делото определение № 76/09.03.2021 г. в частта му за разноските, с която тя е осъдена да заплати (чрез представителя си по закон Д. В.) на ответницата Ж. Д. С. сумата 300 лв. – направените от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция. В молбата се излагат съображения, че осъждането на малолетно лице да заплати разноски по делото противоречало на добрите нрави, тъй като малолетните нямали право по закон да реализират доходи, и тъй като в конкретния случай осъждането е в рамките на производство по ЗЗДН, в което малолетната имала качеството на „пострадало лице“. Молителката се позовава и на т. 4 от ППВС № 7/30.12.1959 г. и на чл. 47 от ЗЗД, като изтъква, че отговорността за разноски е специален случай на имуществена отговорност за вид непозволено увреждане – неоснователно сезиране на съда. Поддържа се и че постановеното по делото определение № 76/09.03.2021 г. не съставлява краен акт по смисъла на чл. 81 от ГПК.

Ответницата Ж. С., чрез процесуалния си пълномощник по делото адв. Н. Н. е подала отговор с вх. № 2889/05.04.2021 г., в който излага съображения за неоснователност на горните доводи. В тази връзка се изтъква, че малолетната молителка и жалбоподателка действа по делото чрез представителя си по закон Д. В., който се сочи като отговорен за сторените от ответницата разноски.

Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК и от името на процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителката не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо тя да е представила списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата по чл. 248, във вр. с чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

С постановеното по делото определение № 76/09.03.2021 г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 301700/14.12.2020 г., подадена от Д. А. В., в качеството му на баща и представител по закон на малолетната Д. Д. В., чрез процесуалния пълномощник адв. И. Ю., срещу определение № 264519/18.11.2020 г., постановено по частно гр. дело № 12232/2020 г. на Софийския градски съд (СГС); и е прекратено касационното производство по настоящото частно гр. дело № 549/2021 г. С неподлежащото на обжалване въззивно определение № 264519/18.11.2020 г. СГС е обезсилил първоинстанционното определение № 20222295/12.10.2020 г. по гр. дело № 16809/2020 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е допуснато обезпечение на предявената от името на малолетната жалбоподателка Д. В., молба за защита от домашно насилие по ЗЗДН, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20207900401738, както и издадената обезпечителна заповед от 12.10.2020 г. Макар и процесуално недопустимо, в случая обезпечителното производство се е развило в рамките на производство по спорна съдебна администрация по ЗЗДН, образувано по молба по чл. 8, т. 2, предл. 3 от ЗЗДН, подадена от Д. В. срещу Ж. С. за защита на малолетната Д. В.. Първоинстанционното производство по ЗЗДН не е приключило с краен акт на СРС и неговото развитие продължава, поради което, макар и с постановеното определение № 76/09.03.2021 г. да е прекратено касационното производство по настоящото частно гр. дело, делото не приключва пред настоящата инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК, респ. – не е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, посочена като основание за присъждането на разноските в полза на ответницата Ж. С. и в тежест на малолетната молителка Д. В.. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 78 и чл. 81 от ГПК разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН обаче въвежда редица изключения от тези общи правила, съгласно едно от които, когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, дори и при отказ на съда за издаване или при отмяна на издадена заповед за защита от домашно насилие, ответникът по молбата няма право да му бъдат присъдени, направените от него разноски по делото. При това положение, във всички случаи не е налице основание малолетната молителка Д. В. да бъде осъдена да заплати на ответницата Ж. С., направените от последната разноски от 300 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата касационна инстанция.

По горните съображения, постановеното по делото определение № 76/09.03.2021 г. следва да се измени на основание и по реда на чл. 248 от ГПК в осъдителната му част относно разноските, като същата бъде отменена и вместо нея се постанови отхвърляне на претенцията на ответницата С. за присъждане на разноски за прекратеното частно касационно производство по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 76/09.03.2021 г., постановено по настоящото частно гр. дело № 549/2021 г., в частта му за разноските, с която Д. Д. В. е осъдена да заплати, чрез представителя си по закон Д. А. В., на Ж. Д. С. сумата 300 лв., като го ОТМЕНЯ в тази част и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Ж. Д. С. за присъждане на разноски за прекратеното частно касационно производство по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: