Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „ЕП Комерс“ ООД с ЕИК 102671846 против определение № 260002 от 04.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 2689/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 1339 от 03.09.2020г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2020г. на Районен съд – Поморие, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес, респективно недопустимост на предявения иск.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като определението представлява отказ от правосъдие. Счита, че РС е следвало да приложи нормата на чл. 129 ГПК, ако е считал исковата молба за нередовна, а въззивната инстанция е следвало да констатира този пропуск.

В изложението на основанията по чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, като твърди, че възивното определение и потвърденото с него са постановено в противоречие със съдебната практика по три въпроса.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима

Данните по делото са следните:

Частният жалбоподател “ЕП Комерс” ООД е предявил иск против “Трансвагон” АД [населено място] ЕИК 102205325. В обстоятелствената част на исковата молба посочва че е бивш собственик на поземлени имоти с идентификатори. .............. и. ................, придобити чрез договор за продажба, от 21.06.2007г. По искане на ответникът “Трансвагон” АД е издаден изпълнителен лист по т. д. № 154/2014г. на БАС и е образувано изп. дело № 20148010400191 по описа на ЧСИ Т. Д., по което длъжник е “ЕП Комерс” ООД. На 29.06.2015г. били обявени публични продани на двата поземлени имота, със срок от 30.06.2015г. до 30.07.2015г. На 31.07.2015г. за купувач и на двата имота бил обявен взискателя “Трансвагон” АД – ответник по настоящото. С постановления за възлагане от 01.08.2015г., двата имота били възложени на взискателя. Въпреки, че ищецът бил уведомен за извършената публична продан, по искане на взискателя, с постановление от 28.08.2015г. ЧСИ спрял изпълнителното дело. С молба от 01.03.2016г. “Трансвагон” АД заявили, че няма да заплатят таксите за издаване на постановленията за възлагане, поради причината, че делото е спряно и не може да бъде извършено разпределение. На 21.03.2016г., /докато делото било спряно/, ЧСИ отменил постановленията за възлагане от 01.08.2015г., а на 31.07.2019г. обявил публичните продажби на процесните имоти за неуспешни и отново отменил постановленията за възлагане.

С петитума на исковата молба, ищцовото дружество е поискало да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор. ........... и поземлен имот с идентификатор. ........., считано от 01.08.2015г., и двата находящи се в землището на [населено място], местност “Л.”.

Районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за правото на собственост, тъй като същият не се счита собственик на процесните имоти, а предявява чужди права, което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. Това, че задължението, за което е образувано изпълнителното дело, е лихвоносно не обосновава правен интерес за предявяване на посочения иск, а ако се касае за спор относно законосъобразно извършване на действия от ЧСИ по изпълнителното производство, защитата е по друг процесуален ред.

Въззивната инстанция е споделила тези мотиви. Посочила е, че правният интерес по установителните искове е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването им, а според съдебната практика, такъв е налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. В случая ищецът твърди, че не притежава свое право на собственост върху процесните имоти, а защитава чужда право, като иска да се установи, че ответника е собственик на двата имота от определена дата. Въззивният съд е посочил, че процесуално легитимирани да предявяват пред съда материални субективни права са само тези правни субекти, които твърдят, че са техни носители. Изключенията, когато могат да се защитават чужди права от свое име / процесуална субституция/ са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Съдът се е позовал на съдебна практика в този смисъл - Определение № 174 от 06.03.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 610/2014г., IV г. о., ГК; Определение № 56 от 26.01.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 246/2015г., III г. о., ГК/. Разгледал е и възможностите за искова защита от незаконосъобразно принудително изпълнение, както и възможността за защита чрез жалба, като се е позовал и на съдена практика.

В изложението към частната жалба са поставени въпроси, свързани с приложението на чл. 129, ал. 2 ГПК и изискването на съдебната практика, ако исковата молба е нередовна, съдът да даде указания за изправяне на нередовностите й. Жалбоподателя се позовава на противоречие с ТР № 1/2001 г., в което е обосновано същото задължение и на въззивната инстанция ако констатира, че исковата молба е останала нередовна. В случая обаче производството, образувано по подадената искова молба е прекратено поради недопустимост на предявения иск, което се констатира и следва от съдържанието на исковата молба и конкретно от формулирания петитум. Нредовност на исковата молба е налице когато тя не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и в този случай се процедира по правилото на чл. 129, ал. 2 и сл. ГПК. При така формулирания петитум, в слуцчая не се касае за нередовност на исковата молба, която е отстранима, а за недопустимост на иска, с който ищеца защитава права на ответника, при което е приложим е чл. 130 ГПК. Според тази норма когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, Текста не изисква в този случай съдът да извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане редовна, поради което в този случай е неприложим чл. 129 ГПК. Определение № 558 от 19.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4468/2013 г., I г. о., Определение № 917 от 9.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5712/2014 г., IV г. о. Само когато фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на недопустим иск, съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл. 129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск /Решение № 162 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о./ В случая фактите са ясно изложени и не се касае за нередовност на исковата молба. Затова са неотносими към спора първите два въпроса и съдебната практика, на която се позовава частният жалбоподател.

Третият въпрос изисква отговор за наличието на правен интерес от предявяване на положителен или отрицателен установителен иск за лицето, което е било собственик на имота, предмет на публична продан да иска установяване, че имота е собственост на купувача на публична продан, ако издаденото постановление за възлагане в последствие е оттеглено. Предявявайки иск с петитум, да се установи, че ответника е собственик на възложения му имот от публичната продан, ищецът не защитава свое право, а чужди права. Още по-невъзможно е ищецът да защитава право на ответника. Освен в предвидените в закона случай, никой не може да защитава от свое име чужди права / чл. 26, ал. 2 ГПК/, Материалното и процесуалното право не предвиждат случай, в който ищецът да защитава права на ответника и в този смисъл не се касае за отказ от правосъдие.. Ако изпълнението е незаконосъобразно, въззивният съд е посочил каква е защитата от незаконосъобразно принудително изпълнение, като е цитирал и съдебна практика в изложения смисъл. Ако ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иск с посочения петитум с това, че вземането е лихвоносно и има значение дали и кога е погасено задължението му към взискателя, на когото е възложен имота и в последствие е отменено постановлението за възлагане, то тогава предмет на иска следва да е несъществуване на вземането поради факти, настъпили след влизане в сила на решението, с което вземането е установено, а не правото на собственост върху имота, предмет на публична продан, предприета за събиране на вземането. В този смисъл поставеният въпрос не е определящ за извода, че иск, предявен от ищеца да се установи, че ответника е собственик на определен имот е недопустим. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, не е налице основание за допускане до касация, поради което, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260002 от 04.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 2689/2020 г. на Бургаски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от „ЕП Комерс“ ООД с ЕИК 102671846.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: