Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Р. К. срещу решение № 97/05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8431/2017 г. по описа на Административен съд, София-град в частите, в които е отменен РА № Р-22221216002146-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 446/27.03.2017 г. на директора на същата дирекция за определените задължения на [фирма] – гр. [населено място] за ДДС, както следва: за месец февруари 2015 г. в размер на 15 000 лв. и лихви - 2 619, 56 лв.; за месец юни 2015 г. в размер на 3 034, 56 лв. и съответните лихви; за месец декември 2015 г. в размер на 17 637 лв. и лихви - 1 578, 55 лв. и за месец януари 2016 г. в размер на 12 250, 49 лв. и съответните лихви. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в нея може да се направи извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав служебно ще направи проверка за прилагането от първоинстанционния съд на приложимия материален закон – ЗДДС. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че е доказано изпълнението на доставките на СМР (монтаж на стоманен котел, направа на контролно-измервателни прибори, подово отопление, вентилационна, отоплителна и климатична инсталация) от [фирма], в резултат на което е признато право на данъчен кредит за месеците февруари и май 2015 г. в общ размер от 16 616 лв. Касаторът сочи, че съдът не е следвало да дава...