Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, против Решение №307/16.02.2018 г. по адм. дело №479/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03002514002801-091-001 от 17.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 565/15/14.12.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП”-гр. В. при ЦУ на НАП, с което на Л. И. Я. от [населено място], са установени като дължими за довнасяне задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 24 491, 06лв. -главница и 31 849, 23лв. лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалноправните норми и необоснованост, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – Л. И. Я., чрез адв. Т., оспорва касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03002514002801-091-001 от 17.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 565/15/14.12.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП”-гр. В. при ЦУ на НАП, с което на Л. И. Я. от [населено място], са установени като дължими за довнасяне задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 24 491, 06лв. -главница...