Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационните жалби на М. Л. Т., [ПП], А. А., М. А. С., А. Ф. А. Т., А. А. Н., М. М. Ш., Б. А. А., Т. А. А., М. А. и частната жалба на Б. А. А. против решение № 5275/ 20.07.2016 г. по адм. д.№ 5518/2016 г. описа на Административен съд София - град.

Касационната жалбоподателка М. Л. Т. навежда доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Твърди, че не следва да носи отговорност затова, че като журналист и депутат е против организирано внасяне на милионно близкоизточно и африканско население на Стария континент като бежанци. Налице е повсеместно недоволство и непреодолимо напрежение в Европейския съюз, като мигрантската вълна не е въпрос, който може да бъде решен чрез заклеймяване на хора, които се противопоставят на това явление. И Комисията за защита от дискриминация е установила пълна подкрепа от страна на [ЮЛ] на М.Т., т. е. от сирийци, родени в Сирия, голяма част от които са мюсюлмани и живеят на законно основание в България. Като депутат има манталитета да "бие тревога" за надвиснала опасност, а като журналист може да ползва изрази, които са по-силни с цел да привлече вниманието на хората. Призивът за защита не може да се разглежда като подбуждане към дискриминация. Решението на съда е теоретично и не се основава на доказателствата по делото. Безспорен е фактът, че събитията като едномилионна нелегална инвазия на огромни групи хора с неустановена идентичност и намерения се оказа реална смъртна заплаха за Европа и реална заплаха за националната сигурност на България. Доказателствата не са обсъдени, а само маркирани от съда. Не е налице език на омразата, защото конкретни изрази са извадени от контекста на предаванията. Именно тези доказателства разкриват липса на умисъл за подбуждане към дискриминация по неясен признак. Мотивите в съдебното...