Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 169 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В. А. П., от гр. [населено място] срещу решение по т.[номер] от протокол № [номер] от 10.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 175, ал. 7, изр. първо ЗСВ е освободен от заеманата длъжност „заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд гр. Б.д, считано от датата на вземане на решението.

Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност като твърди, че предложението за неговото освобождаване е направено от административен ръководител, чиято процедура по назначаване към него момент не е била приключила. Посочва също, че формиралото се мнозинство в СК на ВСС от осем гласа „за“ при издаване на решението не е пълноценно, тъй като един от членовете на Висшия съдебен съвет, който е дал положителен вот е следвало да се отведе от гласуването предвид възникналите между тях негативни отношения.

Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Р. Д. изразява становище за неоснователност на същата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

По делото е установено, че по предложение (л. 26) (изх. № 373 / 30.11.2016 г. на Районен съд – Благоевград) на В. Г. К., административен ръководител – председател на Районен съд – гр. Б.д, СК на ВСС е освободила от длъжност заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд гр. Б.д съдия В. А. П. (л. 7 и л. 16).

Съдия В. Г. К. е била назначена за председател на Районен съд – Благоевград с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет № [номер] по протокол № [номер] / 25.10.2016 г. и е встъпила в длъжност на 03.11.2016 г. (л. 30). Решението на ВСС по избора й за административен ръководител има предварително изпълнение по силата на закона, поради което са били налице административнопроцесуалните предпоставки по започване процедурата по чл. 175, ал. 7 от ЗСВ. Образуваното адм. дело № 12495 / 2016 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с влязло в сила решение № 3703 / 22.03.2018 г. във връзка с преюдициалния за настоящото производство акт – решение по т.[номер] от по протокол № [номер] / 25.10.2016 г. на СК на ВСС.

Съгласно чл. 175, ал. 7 предл. първо ЗСВ заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.

Съобразявайки установените факти по спора, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че е налице допустимо искане от административния ръководител на Районен съд - Благоевград за освобождаване на съдия В. П. от длъжността „заместник на административния ръководител – заместник – председател“, което е било разгледано и подкрепено от Комисията по атестиране и конкурси на СК на ВСС с решение № [номер] по протокол № [номер] / 12.12.2016 г..

В хода на административната процедура са постъпили становища от съдия П. във връзка с предложението за освобождаване, които са били разгледани от членовете на СК на ВСС на заседанието, проведено на 10.01.2017 г., но не са били уважени.

Изразеното несъгласие с изложените в тях мотиви от страна на члена на колегиалния орган – Г. Г. не могат да се третират като влошени отношения с жалбоподателя и основания за отвод. Липсата на такъв пред колегиалния орган, както и липсата на каквито и да било фактически твърдения за същността на „влошените отношения“ в рамките на настоящото производство сочат бланкетност на така заявените основания за незаконосъобразност и обуславят тяхната неоснователност. Доказателствени искания във връзка с непосочени конкретни фактически основания са неоснователни.

Ирелевантни за настоящото производство са действията по касационно оспорване на решение № 3703 / 22.03.2018 г. по адм. дело № 12495 / 2016 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като досежно предмета му, който има преюдициално значение за настоящия правен спор - решение по т.[номер] от по протокол № [номер] / 25.10.2016 г. на СК на ВСС съдебното решение не подлежи на обжалване и е породило правни последици. Със СПН е разрешен правния спор досежно законосъобразността на решение по т.[номер] от протокол № [номер] / 25.10.2016 г. на СК на ВСС и направените от жалбоподателя възражения за нищожност са недопустими в рамките на косвения съдебен контрол. Косвен контрол на административни актове е недопустим при реализиран пряк такъв между същите страни.

По отношение на оспореното в настоящото производство решение на СК на ВСС по т.[номер] от протокол № [номер] от 10.01.2017 г. не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК. Не са налице нарушенията посочени в жалбата като атакувания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразявайки гореизложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че оспореното решение по т.[номер] от протокол № [номер] от 10.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 175, ал. 7, изр. първо ЗСВ В. А. П. е освободен от заеманата длъжност „заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд гр. Б.д е законосъобразно, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. А. П., от гр. [населено място] срещу решение по т.[номер] от протокол № [номер] от 10.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 175, ал. 7, изр. първо ЗСВ е освободен от заеманата длъжност „заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд гр. Б.д, считано от датата на вземане на решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.