Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ц. Ц., против решение № 236 от 14.07.2017 година по адм. дело № 772/2016 година на Административен съд – В. Т. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-040-6500/5023 от 28.09.2015 година в частта му, с която е постановен отказ за изплащане на цялата сума по СЕПП и 1598, 79 лв. по СПП. Правят се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Р. Н. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че недопустимите за подпомагане площи не са правилно определени, позовавайки се на заключението на вещото лице.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е при условията на повторност по реда на чл. 226 АПК. При първоначалното разглеждане на делото, административният съд е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съобразил е, че окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 година е приет със заповед на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 година, поради което подаването на заявлението от земеделския стопанин не би могло да се съобрази с последващия административен акт. Стигнал е до извод, че при липса на доказателства относно очертаването...