Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. Г, чрез пълномощника гл. юрк. П.- С. против решение № 108/09.11.2016 г. по адм. д. № 172/2016 г. на Административен съд – Габрово, с което е отменена Заповед № 1788 от 09.09.2016 г., издадена от кмета на община Г.. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата.

Ответниците по жалбата - С. Г. М., Ц. Г. М., М. Г. М., А. Г. М. и А. Г. М., представлявани от тяхната майка и законен представител Т. Т. И., чрез пълномощника адв. П., оспорват жалбата като неоснователна. Развиват се съображения за законосъобразността на обжалваното решение.

Горепосочените ответници са конституирани като наследници на починалия в хода на касационното производство Г. М. М..

Ответниците Н. М. М., Б. В. М., Г. В. Г., М. М. М., А. М. М., А. М. М., М. М. С., не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Габрово, е образувано по жалба от К. Н. М. и Г. М. М. срещу Заповед № 1788 от 09.09.2016 г., издадена от кмета на община Г.. С оспорената Заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал .2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, са прекратени наемните правоотношения между община Г. и жалбоподателите, възникнали по силата на Договор № 618- ОССД-15 от 13.08.2015 г., за отдаване под наем на имот, частна общинска собственост, представляващ жилище, намиращо се в [населено място], [улица], ет. 1,, актувано с АОС № 205 от 26.08.1996 г., поради изтичане срока на настаняване и Решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, обективирано в Протокол № 07 от 01.09.2016 г.

С обжалваното решение Габровският административен съд е отменил заповедта. Приел е, че при издаване на заповедта са нарушени процесуалните правила съобразно ЗОС и НУРУЖННОЖ.Зедта е издадена въз основа на становище на Комисията по чл. 8 от Наредбата – Решение по Протокол № 07 от 01.09.2016 г., на което се е позовал и кмета на община Г., но същото не е връчено на жалбоподателите по реда на АПК, както и не им е указано, че може да го обжалват, при условие, че не са съгласни с констатациите, залегнали в него. Решението е правилно постановено.

От фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за отдаване под наем на общинско жилище, собственост на община Г., сключен между наследодателя на жалбоподателите и неговата майка, от есна страна, и, от друга - от община Г., и Заподев № 1303/ 30.06.2015г. на Кмета на О. Г, на М. е предоставено за обитаване общинско жилище – етаж от къща, находящ се в гр. габрово, [улица], ет. 1, актуван с АОС № 205 от 26.08.1996 г. Договорът е сключен за срок от една година на основание чл. 14, ал. 5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННОЖ). Срокът на договора изтича на 13.08.2016 г., видно от приложения по делото договор и от протокола на Комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ.

Поради изтичане срока на договора, със свое решение обективирано в Протокол № 07 от 01.09.2016 г, комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ е решила наемното правоотношение с наемателите да бъде прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, поради изтичане срока на договора. Въз основа на Решението на комисията по чл. 8 от НУРОЖННОЖ, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРОЖННОЖ, кмета на община Г. с процесната Заповед е прекратил наемното правоотношение между община Г. и К. и Г. М. за ползваното от същите жилище - общинска собственост.

Правилно съдът е приел, че условията и редът за предоставяне и ползване под наем на жилище общинска собственост, са уредени в ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ и издадената въз основа на чл. 45а от същия НУРОЖННОЖ. В чл. 4, ал. 2 от същата наредба са посочени изчерпателно условията на които следва да отговарят гражданите за настаняване под наем в жилища собственост на община Г.. Съгласно чл. 8 от наредбата, кметът на общината назначава комисия, която картотекира нуждаещите се граждани въз основа на подадените от тях молби декларации, в зависимост от това дали отговарят на условията по чл. 4, ал. 2 от наредбата, като взема решение за включване или не включване на гражданите в картотеката и определя степента на жилищна нужда при наличие на такава.

Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. На това основание Комисията по чл. 8 от НУРОЖННОЖ на община Г. е извършила преценка на условията, на които отговарят наемателите, за да бъде продължен срока на договора и за наем с община Г.. Това е административната процедура, в хода на която се установяват предпоставките за продълаване или не на наемното правоотношение. Поради това съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата решението на Комисията се съобщава по реда на АПК. Ако заинтересованото лице не е съгласно с констатациите на Комисията, следва в отделно производство пред съда да защити правата си. Нито кметът на общината в производството по издаване на заповед за прекратяване на наемното провоотношение, нито след това съдът в съдебно производство по обжалване на тази заповед може да установява факти и обстоятелства, касаещи производството пред Комисията по чл. 8 от Наредбата. В това производство кметът и съдът имат право само да преценят предпоставките на чл. 46, ал. 1 от ЗОС.

Обоснован е изводът на съда, че по преписката и по делото не са представени доказателства, че протоколът на Комисията е бил съобщен на М. майка и син и не е било указано, че решението на Комисията подлежи на самостоятелно обжалване. Именно в хода на обжалване на това решение те са имали възможност да оборват изводите на Комисията и да установява факта на своето местожителство.

Административният съд е съобразил приложението на разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 3 от НУРОЖННОЖ на община Г., като правилно е приел, че непредставянето на доказателства от страна на кмета на община Г. относно съобщаването на М. на Протокол № 07 от заседание на 01.09.2016 г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на процесния акт.

С оглед на това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на адв. П. с настоящия съдебен акт да бъдат присъдени разноски в полза на Националния съвет за адвокатска помощ не следва да бъде уважавана, тъй като по делото не са налице данни за предпоставките на чл. 78, ал. 7 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/09.11.2016 г. по адм. д. № 172/2016 г. на Административен съд – Габрово Решението е окончателно.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. Г, чрез пълномощника гл. юрк. П.- С. против решение № 108/09.11.2016 г. по адм. д. № 172/2016 г. на Административен съд – Габрово, с което е отменена Заповед № 1788 от 09.09.2016 г., издадена от кмета на община Г.. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата.

Ответниците по жалбата - С. Г. М., Ц. Г. М., М. Г. М., А. Г. М. и А. Г. М., представлявани от тяхната майка и законен представител Т. Т. И., чрез пълномощника адв. П., оспорват жалбата като неоснователна. Развиват се съображения за законосъобразността на обжалваното решение.

Горепосочените ответници са конституирани като наследници на починалия в хода на касационното производство Г. М. М..

Ответниците Н. М. М., Б. В. М., Г. В. Г., М. М. М., А. М. М., А. М. М., М. М. С., не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Габрово, е образувано по жалба от К. Н. М. и Г. М. М. срещу Заповед № 1788 от 09.09.2016 г., издадена от кмета на община Г.. С оспорената Заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал .2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, са прекратени наемните правоотношения между община Г. и жалбоподателите, възникнали по силата на Договор № 618- ОССД-15 от 13.08.2015 г., за отдаване под наем на имот, частна общинска собственост, представляващ жилище, намиращо се в [населено място], [улица], ет. [номер],, актувано с АОС № 205 от 26.08.1996 г., поради изтичане срока на настаняване и Решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, обективирано в Протокол № 07 от 01.09.2016 г.

С обжалваното решение Габровският административен съд е отменил заповедта. Приел е, че при издаване на заповедта са нарушени процесуалните правила съобразно ЗОС и НУРУЖННОЖ.Зедта е издадена въз основа на становище на Комисията по чл. 8 от Наредбата – Решение по Протокол № 07 от 01.09.2016 г., на което се е позовал и кмета на община Г., но същото не е връчено на жалбоподателите по реда на АПК, както и не им е указано, че може да го обжалват, при условие, че не са съгласни с констатациите, залегнали в него.

Решението е правилно постановено.

От фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за отдаване под наем на общинско жилище, собственост на община Г., сключен между наследодателя на жалбоподателите и неговата майка, от есна страна, и, от друга - от община Г., и Заподев № 1303/ 30.06.2015г. на Кмета на О. Г, на М. е предоставено за обитаване общинско жилище – етаж от къща, находящ се в [населено място], [улица], ет.[номер], актуван с АОС № 205 от 26.08.1996 г. Договорът е сключен за срок от една година на основание чл. 14, ал. 5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННОЖ). Срокът на договора изтича на 13.08.2016 г., видно от приложения по делото договор и от протокола на Комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ.

Поради изтичане срока на договора, със свое решение обективирано в Протокол № 07 от 01.09.2016 г, комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ е решила наемното правоотношение с наемателите да бъде прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, поради изтичане срока на договора. Въз основа на Решението на комисията по чл. 8 от НУРОЖННОЖ, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРОЖННОЖ, кмета на община Г. с процесната Заповед е прекратил наемното правоотношение между община Г. и К. и Г. М. за ползваното от същите жилище - общинска собственост.

Правилно съдът е приел, че условията и редът за предоставяне и ползване под наем на жилище общинска собственост, са уредени в ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ и издадената въз основа на чл. 45а от същия НУРОЖННОЖ. В чл. 4, ал. 2 от същата наредба са посочени изчерпателно условията на които следва да отговарят гражданите за настаняване под наем в жилища собственост на община Г.. Съгласно чл. 8 от наредбата, кметът на общината назначава комисия, която картотекира нуждаещите се граждани въз основа на подадените от тях молби декларации, в зависимост от това дали отговарят на условията по чл. 4, ал. 2 от наредбата, като взема решение за включване или не включване на гражданите в картотеката и определя степента на жилищна нужда при наличие на такава.

Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. На това основание Комисията по чл. 8 от НУРОЖННОЖ на община Г. е извършила преценка на условията, на които отговарят наемателите, за да бъде продължен срока на договора и за наем с община Г.. Това е административната процедура, в хода на която се установяват предпоставките за продълаване или не на наемното правоотношение. Поради това съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата решението на Комисията се съобщава по реда на АПК. Ако заинтересованото лице не е съгласно с констатациите на Комисията, следва в отделно производство пред съда да защити правата си. Нито кметът на общината в производството по издаване на заповед за прекратяване на наемното провоотношение, нито след това съдът в съдебно производство по обжалване на тази заповед може да установява факти и обстоятелства, касаещи производството пред Комисията по чл. 8 от Наредбата. В това производство кметът и съдът имат право само да преценят предпоставките на чл. 46, ал. 1 от ЗОС.

Обоснован е изводът на съда, че по преписката и по делото не са представени доказателства, че протоколът на Комисията е бил съобщен на М. майка и син и не е било указано, че решението на Комисията подлежи на самостоятелно обжалване. Именно в хода на обжалване на това решение те са имали възможност да оборват изводите на Комисията и да установява факта на своето местожителство.

Административният съд е съобразил приложението на разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 3 от НУРОЖННОЖ на община Г., като правилно е приел, че непредставянето на доказателства от страна на кмета на община Г. относно съобщаването на М. на Протокол № 07 от заседание на 01.09.2016 г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на процесния акт.

С оглед на това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на адв. П. с настоящия съдебен акт да бъдат присъдени разноски в полза на Националния съвет за адвокатска помощ не следва да бъде уважавана, тъй като по делото не са налице данни за предпоставките на чл. 78, ал. 7 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/09.11.2016 г. по адм. д. № 172/2016 г. на Административен съд – Габрово

Решението е окончателно.