Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С., гражданин на Ирак против решение №5847 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 10241/2017 г. на Административен съд – София - град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 15513 от 11.08.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за неспазване на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично с назначен преводач Д. Т.. Моли съда да уважи жалбата и да му предостави бежански и хуманитарен статут.
Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ не се явява и представлява. чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е по жалба, подадена от А. С. против решение №15513 от 11.08.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за неправилна преценка на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец с оглед обществената и политическа обстановка в Ирак.
Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от Закон за предоставяне на такъв. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.
Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Нещо повече, административният орган и съда са приели, като относително достоверен неговия разказ, макар, че той е вътрешно противоречив и на места житейски нелогичен. Видно от регистрационния лист жалбоподателят е кюрд. В проведеното интервю сочи, че не е имал проблеми, свързани с етническа принадлежност към определена група, нито проблеми с изповядваната от него религия.Не е бил задържан или арестуван, нито пък му е оказвано физическо или психическо насилие.Единствените му твърдения са, че тъй като не членува в нито една от двете управляващи партии в Кюрдистан се чувства беззащитен.Посочва също така, че е имал лични взаимоотношениея с момиче, чиито баща е функционер на демократическата партия в Кюрдистан поради което се страхува от преследване. Твърди също така, че от телевизията е видял, че бойците от ИДИЛ избиват всички мюсюлмани суните, поради което се страхува за живота си. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.
В рамките на административното и съдебното производство е представена справка за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справката е изготвена в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход”. В основата и са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Справката относно актуалното положение и обществено - политическата обстановка в Ирак и И. К от 10.10.2017година е обсъдена в мотивите на административния съд и въз основа на нея са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В нея е констатирано освобождаване на територията, контролирана от "Ислямска държава". Основните проблеми вече са свързани с унищожената инфруструктура и липсата на услуги. Коментират се атаки на ИД, но те касаят райони, различни от района, където жалбоподателят твърди, че е живял. Това дава основание на касационната инстанция да приеме възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила.
Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социлна група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5847 от 19.10.2017 г. по адм. дело №10241/2017 г. на Административен съд –София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.