Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Р. У., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 5608 от 09.10.2017 г., постановено по административно дело № 6013/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
В съдебно заседание, касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява.
Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Н. Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 2 и сл. от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлил жалбата на Р. У., гражданин на Афганистан, срещу решение № 9273/10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на У. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, анализирайки...