Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП срещу решение № 2250/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3474 по описа на Административен съд София - град за 2015 г., с което по жалба на „МИН ИНДЪСТРИ” ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-2202-1403282-091-01/04.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 284/25.02.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. В жалбата са предявени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че регистрацията за целите на ДДС на доставчика е условие за правомерното начисляване на данъка, а съответно и за правото на приспадане на данъчен кредит с арг. от чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Иска се съдебното решение да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и заплатената държавна такса.

Ответникът – „МИН ИНДЪСТРИ” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, прецени касационните основания и след проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт....