Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена от Директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Б. /ТП на НОИ – гр. Б./ Е.Ж срещу решение №1073 ОТ 07.08.2020г. по адм. дело № 831/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменено Решение №1040-02-58 от 07.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Б. и потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-02-00727350/26.02.2020г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, с които на дружеството „С”ООД е указано да заличи неправомерно подадени данни с код за вид осигурен 01 в регистъра на осигурените лица на поименно посочени работници на дружеството и да коригира некоректно подадените данни с код за вид осигурен 01 за месец септември 2017 г. Същите били оспорени пред Директора на ТП на НОИ Бургас, който със свое Решение №1040-02-58/07.04.2020 г. ги потвърдил изцяло.

При така установеното от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че преценката дали съществува основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност лице, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Съдът е констатирал, че по делото не е спорно, че Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издава формуляр А1, въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Такъв формуляр не се издава в случаите, в които лицето ще осъществява трудова дейност на територията на една държава-членка.

Касаторът излага аргументи, че в конкретния случай не е било необходимо определяне на приложимо право, тъй като посочените в задължителните предписания лица са извършвали трудовата си дейност за периода само на територията на...