Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от адв. В.Б, в качеството му на повереник на И.В и от Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния му представител Ц.В, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 1097 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3818/2018 г. от Административен съд София-град, с което, на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), ВСС е осъден да заплати на И.В обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, като искът за обезщетение за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 100 000 лева е отхвърлен. Със същото решение ВСС е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава по чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 04.04.2015 г. до 04.04.2018 г. в размер на 2 134 лв., като искът за обезщетение за забава за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 30 534 лева е отхвърлен. Наред с това ВСС е осъден да заплати на Ванчев разноски в размер на 245 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Ищецът обжалва решението изцяло с подробно мотивирани съображения, изложени в жалбата и поддържани в открито съдебно заседание, за неговата незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е оценил съвкупността от преживените негативни последици от решението на ВСС и от съпътстващото го дисциплинарно производство; изкуствено е разделил претърпените неимуществени вреди в три отделени групи, без да анализира връзката между тях, като по този начин...