Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) гр. С., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.М срещу решение № 471/11.03.2020 г. по адм. дело № 68/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е осъдена да заплати на „Нивас – Танс“ ООД, със седалище гр. Р., сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в производството по обжалване на Наказателно постановление № 268462-№F298242/19.05.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – София, офис Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2017 г., както и разноски в производството пред административния съд в размер на 550 лева. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли да се отмени решението, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Нивас – Транс“ ООД в писмен отговор, подаден чрез адв. З.И, счита касационната жалба за неоснователна, тъй като съдебния акт е правилен и законосъобразен. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на „Нивас – Транс“ ООД, със седалище гр. Р., с правно основание на иска чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против НАП гр. С..

С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е осъдил НАП, да заплати на ищеца, сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 268462-№F298242/19.05.2017 г. на директора на офис Благоевград при ТД на НАП – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е установил наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – НАП. Посочил е наличието на незаконосъобразен акт – НП № 268462-№F298242/19.05.2017 г. на директора на офис Благоевград при ТД на НАП – София, което е отменено с влязло в законна сила - Решение № 97/19.01.2018 г. по КАНД № 668/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

Приел е, че незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Национална агенция по приходите, която е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК и чл. 19, ал. 1 от ЗНАП.

На следващо място административният съд е приел, че от незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване, а именно по в производството по АНД № 1541/2017 г. на Районен съд – Благоевград и в производството по КАНД № 668/2017 г. на Административен съд – Благоевград, общо в размер на 800 лева, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие.

Намерил е за неоснователно възражението на ответника по делото, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, предвид неговия минимален размер. След анализ на приложимата правна уредба е достигнал извода, че предявеният иск следва да бъде уважен до предявения размер от 800 лв. Преценил е, че законната лихва върху тази сума се дължи върху главницата от 19.01.2018 г. – датата на влизане в сила на решението по КАНД № 668/2017 г. Административен съд – Благоевград. Присъдил е и сторените в производството по ЗОДОВ съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. П. Аивен съд – Благоевград е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от отменено наказателно постановление за основателна и доказана по основание и размер.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкциониращи административни правомощия.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и понесените вреди. С. То решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по съдържание правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото безспорно е установено, че дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред Районен съд – Благоевград и в съдебното производство пред Административен съд – Благоевград. Ангажираният защитник е изготвил и подал касационна жалба и участвал в проведеното съдебно заседание, видно от протокол от съдебно заседание от 22.12.2017 г. – л. 20 от КАНД № 668/2017 г. на Административен съд – Благоевград.

В хода на съдебното производство както по АНД № 1541/2017 г. на Районен съд – Благоевград (л. 54 от това дело), така и по КАНД № 668/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград (л. 6 от това дело) са представени Договор за правна защита и съдействие от 17.08.2017 г. и съответно Договор за правна защита и съдействие от 18.10.2017 г. с който за процесуално представителство е договорено и платено в брой възнаграждение в общо размер на 800 лева – 300 лева по АНД № 1541/2017 г. на Районен съд – Благоевград и 500 лева по КАНД № 668/2017 г. на Административен съд – Благоевград. Същите договори са представени своевременно в производството пред районния и пред административния съд и са безспорни за тяхната валидност, действие и последици.

В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), където е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото наказателно постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер общо на 800 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на процесното наказателно постановление.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че определеното обезщетение е със завишен размер. Съдът се е съобразил с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъден е минималният размер за дължимото по тези дела адвокатско възнаграждение. Фиксираната сума за обезщетение, кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната.

Обосновано решаващият съд е приел, че законната лихва по чл. 84, чл. 86 ЗЗД с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 19.01.2018 г.

Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с данни, че същото е изплатено в брой, съгласно представен по делото (л. 10) Договор за правна защита и съдействие от 09.06.2020 г.

Настоящата касационна инстанция на ВАС намира за неоснователно направеното искане за присъждане на направените от ответника „Нивас – Транс“ ООД разноски по адм. дело № 3646/2019 г. на ВАС, съдържащо се в представения по делото списък на разноските – л. 19 от делото, в размер на 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, тези разноски е следвало да бъдат присъдени от първоинстанционния съд с решението или в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, но не и от настоящата касационна инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 471/11.03.2020 г. по административно дело № 68/2020 г. на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София, бул. „К. Д“ № 52 да заплати на „Нивас – Транс“ ООД, ЕИК 201894509, със седалище и адрес на управление, гр. Р., ул. „Изворите“ № 105 сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.