Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационен протест от Д.К – прокурор при Софийска градска прокуратура и касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, насочени срещу Решение № 6760/ 12.11.2019 г. по адм. дело № 7449/ 2019 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което съдът е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лева (хиляда триста и петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление - 18.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението.

В касационният протест са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушението на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В протеста се предлага решението да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора с което да се отхвърлят изцяло предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователни или алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

От ответника по касационния протест - "Електроразпределение Север" АД (предишно наименование Енерго –П. М“ АД), чрез процесуалния му представител, адв.. Г е постъпил писмен отговор, в който оспорва протеста като неснователен и моли същият да бъде оставен без уважение.

Касационният жалбоподател - КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение Север” АД - гр. В. в писмен отговор, подаден чрез адв.. Г, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационният протест и касационната жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сумата, в размер на 1356 лева (хиляда триста петдесет и шест), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-429/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 520/ 2015г. по описа на Районен съд – Севлиево, заедно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД № 78/2016г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението

Първоинстанционният съд е установил, че с № НП- 429/17.12.2014 г., председателят на ДКЕВР (понастоящем – КЕВР) е наложил на Енерго–П. М АД“ (понастоящем – „Електроразпределение Север" АД) имуществена санкция, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). В резултат на съдебно обжалване, с Решение №29/ 26.01.2016г. по НАХД № 520/ 2015г. на Районен съд – Севлиево този санкционен акт е бил отменен като незаконосъобразен. Решението на районния съд е обжалвано и е било оставено в сила с Решение № 101/ 18.04.2016г. по КНАХД № 78/ 2016г. по описа на Административен съд - Габрово.

От представените пред административният съд договори за правна защита и съдействие /л. 28 от адм. дело № 7449/2019 г. и л. 25 от присъединеното адм. дело № 7450/2019 г. на АССГ/, съдът констатирал, че „Енерго – Про мрежи“ АД е възложило на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление № 429/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ пред първата инстанция и съответното решение – пред втората, срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в „ПИБ“АД в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора.

От приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка, съдът приел за безспорно установено и доказано, че дружеството– ищец е заплатило по банков път на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ сумата от 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по НАХД № 529/ 2015г. на Районен съд– Севлиево, както и сума в размер на 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по КНАХД № 78/2016г. по описа на Административен съд - Габрово.

Първоинстанционният съд установил също, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационна жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. Съответните пълномощни са налични и в делото на Районен съд - Севлиево, както и в това на Административен съд - Габрово, в което е приложен и отговор на касационната жалба, подписан от упълномощения адвокат.

Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд по отношение размера на исковете е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, считано от датата на отмяна на процесното НП– 18.04.2016г. до окончателното изплащане.

Съдебното решение е валидно, допустимо но е частично неправилно по отношение на присъденото възнаграждение за адвокат и по присъединеното дело № 7450/2019 г. на Административен съд - София град.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационния протест и в касационната жалба.

Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие.

По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение - Наказателно постановление НП–429/17.12.2014г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено– в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд– София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В цитираното Тълкувателно решение № 1/ 2017 г. се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение.

Процесуалното представителство в първоинстационното и касационното производство е осъществено въз основа на пълномощните приложени по НАХД № 520/2015 г. на Районен съд – Севлиево, и по КНАХД № 78/2016 Г. на Административен съд - Габрово. Налице са и валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Правилен е направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/ 2008 г.

Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по - малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/ 2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение.

Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението тъй като, това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство.

Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им.

Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с §1от ЗОДОВ.

Решението е неправилно в частта на присъденото адвокатско възмнаграждение и по присъединеното административно дело № 7450/2019 г. на АССГ.

В случая съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК с определение № 6186/19.08.2019 г. е прекратено производството по адм. дело № 7450/2019 г. на АССГ и същото е присъединено към адм. дело № 7449/2019 г. на АССГ, тоест безспорно се касае за едно исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. В случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК.

С оглед гореизложеното, касационният състав на ВАС намира, че решаващият съд неправилно и в противоречие с цитираната разпоредба на ГПК е присъдил адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело № 7450/2019 г. на АССГ, поради което решението в тази част като неправилно следва да се отмени и да се присъди адвокатско възнаграждение само по адм. дело № 7449/2019 г. в размер на сумата от 396 лева с включено ДДС, т. е. толкова, колкото ищеца би заплатил, ако той не бе разделил претендираното обезщетение в две самостоятелни съдебни производства. Общо с включените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и по двете административни дела, следва да се присъди сумата от 446 лева. В останалата част решението като правилно следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на „Електроразпределение Север“ АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева съобразно представените доказателства за извършването им.

По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева съдът, счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по – горе в мотивите на настоящото решение по отношение на присъдените разноски и по присъединеното административно дело № 7450/2019 г. на АССГ, че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждението, във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (л. 43), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по– горе сума в размер на 396 лева с включено ДДС.

Касационното производство по постановеното решение по исковите претенции е едно, респективно на ответника в него се дължи възстановяване на един заплатен адвокатски хонорар, а не на два.

Съгласно разпоредбата на § 6 от ЗИД на ЗОДОВ във вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ разноски на касатора КЕВР не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6760/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7449/2019 по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която е осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес: гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, представлявана от председателя си И.И ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т Е, бул. „В. В“ № 258 сума над 446 лева за разликата до 842 лева представляваща съдебни разноски в първоинстанционното производство, като В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т Е, бул. „В. В“ № 258 за разликата над сумата от 446 (четиристотин четиридесет и шест) лева до 842 (осемстотин четиридесет и два) лева представляваща съдебни разноски в първоинстанционното дело.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север” АД, седалище и адрес на управление - гр. В., Тауърс Е, бул. "В. В" № 258, ЕИК 104518621, сума в размер на 396 (триста деветдесет и шест) лева за сторените по делото в касационното производство разноски.

Решението е окончателно.