Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Враца при „ИААА“ МТИТС срещу решение № 974/20.07.2020г. постановено по адм. дело № 109/2020г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил Заповед № РД-14-3500/28.11.2019г. на административния орган за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) – временно спиране от движение, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на товарен автомобил марка „Рено“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], за срок от 6 месеца.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касационния жалбоподател по делото е безспорно установено, че превозвачът е извършил нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр., и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Сочи се, че по технически причина вместо нормата на чл. 106а е посочена тази на чл. 106 от ЗАвПр. Счита, че неправилно съдът е приел, че следва в заповедта да се посочи собствеността върху моторното превозно средство, тъй като през същия период е налице процес на трансформация, а пълномощника на адресата на заповедта се явява едновременно пълномощник на [фирма] и на [фирма]. Сочи се, че с мярката се спира от движение конкретното МПС, а не се налага наказания на собственика му.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество.

Ответникът – [фирма] Д. Ч, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. Навеждат се доводи за законосъобразност на съдебния акт и се моли съда да отхвърли касационната жалба. Претендират се разноски...