Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "К. Б" ЕООД, подадена чрез адв.. Р и адв.. Т, срещу решение № 2585/20.05.2020 г. постановено по адм. дело № 610/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1580/16.10.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения по ЗКПО: за корпоративен данък в размер на 68 376, 13 лв., ведно с лихви в размер на 42 180, 90 лв. за 2011 г. и за данък върху доходите на чуждестранни юридически лице за данъчен период от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 34 188, 06 лв., ведно с лихви за забава в размер на 21 669, 60 лева. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 16, ал. 3 ЗКПО. По отношение на определения данък при източника претендира изтекъл давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Моли за присъждане на направените разноски.

Ответникът – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, чрез процесуалния си представител, в становище в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско...