Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител срещу решение № 2489 от 12.05.2020 г. по административно дело № 12789/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № ППН-01-61/17/08.10.2019 г. на Комисията на защита на личните данни, с което е обявена за основателна по отношение на него подадената жалба от А. К. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, като претендира и присъждане на деловодни разноски.

По делото е постъпила и касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуален представител против същото решение, но в частта му, с която е отменено нейното решение в санкционната му част. По подробно наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона в тази му част се иска отмяната му в тази му част и постановявана ново по съществото на спора, с което жалбата на Министъра на вътрешните работи в тази й част бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Аналогични доводи и искания са направени в представените писмени бележки.

И двамата касационни жалбодатели не вземат становища по подадените от насрещната страна касационна жалба.

Ответникът – А. К не взема становище по двете касационни жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с на материалния закон и неговата цел в частта, в която е прието, че Министерство на вътрешните работи е обработило неправомерно личните данни на Коне – снимка, копие на документите му за самоличност и дактилоскопни отпечатъци чрез разкриването чрез предаването им на Р. Т.

Настоящият състав споделя напълно изводите на АССг за обработване на личните данни на Коне в нарушение на действалата към момента разпоредба на чл. 2, при липсата на която е и да е от предпоставките по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).

Противно на твърденията в касационната жалба, както и наведените доводи пред първоинстанционния съд в случая от доказателствата се установява, че не е налице правно регламентиран ред за предоставяне на личните данни чрез разкриване чрез предаването им на трето лица в конкретния случай – обявено за издирване лице от Интерпол. Напротив установено е, че задължение за предоставяне на данни идентифициращи лицето, което се издирва е на страната обявила същото за издирване, а не на страната, в която е установено то. При това обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че извършеното обработване от страна на МВР на личните данни на Коне е в нарушение на този закон. Наведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД - обработването е било необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните съпоставени с цитираните разпоредби на чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗМВР е неоснователен. Цитираната разпоредба предвижда, че основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от друга държава или организация по силата на международни договори, по които Р. Б е страна, но от цитирания текст не следва извод, че в хода на тези дейност служителите са освободени от задължението да спазват действащото в страната законодателство. Обстоятелството, че съгласно чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗМВР в действалата към момента на извършената обработка на личните данни, обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за сигурност и защита на използването на каналите за връзка чрез органите на Интерпол в държавите членки на първо място не води до обратен извод.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата на Министъра на вътрешните работи е неоснователна, а обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Решението е правилно и в частта, с която е отменено решението на КЗЛД в частта, с която на Министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни е наложенаглоба на основание чл. 58, § 2, б. „и“ във вр. с чл. 83, § 5, б. „а“ от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), предвид установеното нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т. т. 1-7 ЗЗЛД, тъй като Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е действаща норма след 25.05.2018 г., а деянието е извършено на 07.07.2017 г., при което наложеното наказание е следвало да бъде наложено съобразно действалото към момента на извършване на нарушението. Обстоятелството, че към момента на установяване на нарушението е действал Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) не води до извод, че за извършени преди влизането му в сила нарушения следва да се прилагат разпоредби, които не са били част от действащото право.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отменено решението на КЗЛД в частта, в която е наложена глоба на министъра и делото е върнато на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2489 от 12.05.2020 г. по административно дело № 12789/2019 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.