Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], чрез юрк.. А, срещу решение № 436/17.02.2020 година по адм. д. № 3570/2019 година на Административен съд Пловдив. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната негова заповед № 19 ОА2035/23.08.2019 година. Сочи, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ). Заявителят не е приложил изискуемия по чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗТ договор за наем или друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. Представеният договор за наем е прекратен поради изтичане на срока на договора. Ползването на имота след изтичането на срока не запазва наемното правоотношение, не го трансформира, а държането на имота се осъществява без правно основание. Излага, че заплащането на обезщетение и приемането му не следва да се приема като условие за осъществяване на туристическа дейност, предвид, че няма произнасяне от собственика на имота - Общински съвет - Пловдив. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу Заповед № 19 ОА2035/23.08.2019 година на кмета на [община]. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът, [фирма], чрез адв.. С оспорва касационната жалба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗТ. Моли, съставът на Върховен административен съд да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена...