Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта (закрита с §81 от ПЗР към ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА), ДВ, бр. 69 от 2020 година) срещу решение № 2685/29.05.2020 година на Административен съд София-град по адм. д. №1142/2020 година, с което е отменено нейно решение № 144/30.10.2019 година. С последното, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) (ЗХ) е прекратено действието на лиценз № 000030-12327 от 30.09.2019 г. във връзка с Разрешение № И-1702 от 31.10.2011 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: [населено място], област С. З, [улица], преди изтичане на срока му, издадено на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано към момента на издаване на разрешението от М. К. К (починал). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ, въвеждаща като правопрекратяващ юридически факт за прекратяване на издаден лиценз на физическо лице-търговец неговата физическа смърт. Неслучайно в тази хипотеза, законодателят е предвидил, че издаденото приживе на титуляра удостоверение за лиценз, след смъртта на титуляра не се връща в Държавната комисия по хазарта (ДКХ), за разлика от другите хипотези на прекратяване на лиценз, при които издаденото удостоверение се връща. По аргумент на посочената разпоредба, поради липсата на организатор действието на издаденото удостоверение за лиценз се обезсилва. Счита, че с изведения от АССГ извод за наследимост на приживе възникнали отношения между титуляра на лиценза и ДКХ се влиза в противоречие с прогласената в ЗХ изрична забрана за прехвърлимост на издаден лиценз, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същия закон. По аргумент от чл. 7, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН)...