Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 9376/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ срещу Решение № 918 от 02.07.2021 г., постановено по адм. дело № 546/2021 г. от Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № ЧР-393 от 22.02.2021 г.

В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Н. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Д., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г.

Процесуалният представител на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № ЧР-393 от 22.02.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ (ИА – МА), с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на Н. Д. – старши инспектор, с ранг ІV младши в Дирекция „Морска администрация - Варна“, Отдел „Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели“, С. К. считано от 01.03.2021 г. и е разпоредено на държавния служител да бъде изплатено обезщетение съгласно чл. 61, ал. 1 ЗДСл.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е присъдил в полза на оспорващия понесените по делото разноски.

За да постанови този резултата е приел за установено от фактическа страна, че оспорваната заповед е трето по реда, с която е било прекратено служебното правоотношение на държавния служител и втора по ред с правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Предходните две заповеди - № ЧР-1373/03.10.2016 г. и № ЧР-416/18.02.2019 г. са били отменени с влезли в сила съдебни решения и Н. Д. е бил възстановен на длъжността, заемана отпреди уволнението.

Отделно от това е установено, че пред Комисията за защита от дискриминация са проведени две производства – по преписка № 88/2017 г. и по преписка № 82/2019 г. по описа на КЗДискр., в които сезираният орган е установил, че директорът на дирекция „Морска администрация“- Варна е допуснал по-неблагоприятно третиране по пар. 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. – „преследване“ и „тормоз“ на служителите от същата дирекция. Няма данни, от които да е видно, че решението по първата преписка е влязло в сила, а решението по втората е било отменено и преписката е била върната на КЗДискр. за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (вж. Решение № 9115 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело № 4142/2021 г. по описа на ВАС).

С оглед оценка на изпълнението на заеманата от жалбоподателя длъжност на 22.05.2020 г. е бил съставен индивидуален работен план за периода от 24.04.2020 г. до 31.12.2020 г., който на същата дата е бил подписан и от директора на дирекция „Морска администрация“- Варна в качеството му на оценяващ ръководител, в който са описани три цели. На определената междинна среща на датата 24.07.2020 г. е подписан формуляр от двете страни с коментар, че не е нужно изменение или допълнение на индивидуалния работен план. В определените срокове за изпълнение на посочените цели оценяваният служител е представил писмени доклади с рег. № В-1328 от 24.07.2020 г., рег. № В-Д-114 от 11.09.2020 г. и рег.№ В-2537 от 18.12.2020 г. На проведената на 29.01.2021 г. заключителна среща е поставена от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението „Неприемливо изпълнение“, като конкретни мотиви са изложени по отношение работата в екип, комуникативна компетентност, професионална компетентност, фокус към клиентите и постигане резултати.

Установено е също, че при запознаване с оценката е направен коментар от оценявания служител и е подадено възражение с рег. № В-203/5.02.2021 г., което е разгледано и потвърдено от контролиращият ръководител. На основание на тази оценка е издадена от изпълнителния директор на ИА - МА Заповед № ЧР-393 от 22.02.2021 г., с която служебното правоотношение с Н. Д. е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл.

При така установените обстоятелства, съдът е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията и чл. 10, ал. 1, т. 26 от Устройствения правилник на ИА – МА, в предписаната от чл. 108 ЗДСл. форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Затова е приел оспорването по жалбата на Друмев за основателно и е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото на базата на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства. Направил е обстоен и обективен анализ във връзката им с възраженията на страните и въз основа на това е извел правилни и основани на обективна преценка на доказателствата по делото изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, които се споделят и от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК без да е необходимо да ги повтаря.

Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая заложените в индивидуалния работен план цели и критерии за изпълнението им не са измерими по обем и качество, Те са бланкетно изброени и липсват критерии за качество на оценяваната работа. Това нарушение е съществено, тъй като опорочава оценката.

Нарушени са и правилата за изготвяне на годишна оценка, като в нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), същата не е изготвена въз основа на обективно установими факти, които могат да бъдат обект на преценка от съда. Годишната оценка представлява критични изводи и заключения без конкретни факти и обстоятелства, които да илюстрират в какво точно се изразява неизпълнението на работния план.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 500 лева, които следва да се заплатят от администрацията на касатора.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховият административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 918 от 02.07.2021 г., постановено по адм. дело № 546/2021 г. от Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация“да заплати на Н. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 500 (петстотин) лева, представлява и разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров