Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.С, чрез процесуален представител адв.. М срещу решение №95 от 14.09.2020г. по адм. дело №139 по описа за 2020г. на Административен съд - Търговище. С него е отхвърлено оспорването на касатора срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/3381#4 от 27.05.2020г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие".
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението противоречи на влязлото в сила решение по адм. дело №4/2019г. на ТАС, оставено в сила с решение по адм. дело №9837/2019г. по описа на ВАС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с прогласяване нищожността на оспореното уведомително писмо, респективно неговата отмяна и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба - заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва същата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/3381#4 от 27.05.2020г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, с код БПП6, в размер на 8898.89лв. Установено е, че на 12.05.2016г. Стоицов е подал заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 -2020г. - направление "Биологично пчеларство", като е декларирал 130 броя пчелни семейства с код БП15, като на 10.06.2016г. са декларирани същият брой пчелни семейства -130 с код БПП6. Като фактическо основание за отказа от финансиране в таблицата на стр. 2 - Пчелини с неспазени базови и други изисквания е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишава минималният период на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба №4 от 24.02.2015г., а като правно основание към колона 7 органът се е позовал на Раздел V „Намаление при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, б. „В“ направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
За да отхвърли жалбата срещу оспореното уведомителното писмо, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, спазена е установената форма и в производството при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че актът не е нищожен, доколкото е постановен на въведено ново фактическо основание и не противоречи на влязлото в сила решение. Според съдът са установени и фактическите и правни основания за издаването му, а именно чл. 11, ал. 5 от Наредба №4824.02.2015г., както и действалата разпоредба на чл. 26, т. 5 вр. с чл. 23 от Наредба №1/07.02.2013г. От представеният по делото договор с [фирма], заверен от контролирращото лице [фирма], съдът е приел, че периода на преход по отношение на заявените 130 пчелни семейства е изтекъл през 2016г. и е налице соченото основание за постановения отказ за подпомагане. Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В утвърдената на това основание със заповед на министъра на земеделието Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени и през кампания 2016 г. не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини.
Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като тези за биологичното пчеларство са: постоянни и временни пчелини да не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от ЗПч (ЗАКОН ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО)).
В случая, данните от таблицата на стр. 2 касаят неспазени базови изисквания, а именно да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба №4 от 24.02.2015г. в съответствие с раздел IV "Изчисляване и налагане на намаленията, абзац втори от Методиката, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие ( период на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола.
Неправилни са изводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, тъй като същото не съответства на материалния закон и е издадено на несъществуващо правно основание. С влязло в сила на 09.10.2019г. решение №8834/2019г. по адм. дело №4906/2018г. на ВАС, е отменен чл. 11, ал. 4 от наредба №4/2015г., регламентиращ, че плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, §1, чл. 37, §1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №889 от 05.09.2008г. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК за съобразяване на отмяната на разпоредбата при висящо съдебно производство. Липсва друга материално правна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок над една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба №4/2015г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание, което обосновава неправилност на изводите на решаващият съд за неговата материална законосъобразност.
Отделно от изложеното съдът е приел, че УП е съобразено и с действалата към процесния период разпоредба на чл. 26, т. 5 от Наредба №1 от7.03.2013г., която определя продължителността на преходния период за преминаване към отглеждане на пчели по биологичен начин. В оспореното писмо независимо, че е посочено, 2016г. е втора година от поетия пет годишен ангажимент цитираната от съда разпоредба не е посочена като правно основание за постановения отказ и на следващо място разпоредбата е отменена с Наредба №5 от 03.09.2018г., в сила от 12.11.2018г. и към датата на издаване на писмото 27.05.2020г., соченото от съда нормативно основание не съществува, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК при съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство.
ВАС нееднократно в практиката си посочва, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008г. са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие".
На следващо място видно от данните по делото за 2016г. контролиращото лице [фирма] е посочило, че към 14.11.2016г.. всички пчелни семейства са под контрол; установен брой пчелни семейства 130; установено състояние на пчелините "в преход", както и че е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008г.
В случая, земеделският стопанин действително заявява за подпомагане втората година от поетия ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", 130 броя пчелни семейства с код за подпомагане "Биологично пчеларство в преход", но липсват фактически констатации стопанството да е преминало към биологично при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен.
С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено ново по същество на спора, с което бъде отменено оспореното уведомително писмо.
С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на 581, 19лв. разноски, от които 500 лв. възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция и 81, 19лв. разноски за държавни такси да двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95 от 14.09.2020г. по адм. дело №139 по описа за 2020г. на Административен съд - Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/3381#4 от 27.05.2020г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
ВРЪЩА делото като преписката на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление за 2016г. с ИУН:25/060616/97380 от С.С.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на С.С, ЕГН [ЕГН] сумата от 581, 19/петстотин осемдесет и един лева и деветнадесет стотинки/ лева, съдебни разноски. Решението е окончателно.