Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на [община], чрез адв.. С, срещу решение № №67 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело №53/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът В.М, в писмено защита, чрез адв.. Д, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението със законните последици.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила, като постановено при правилно прилагане и тълкуване на законовите разпоредби.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение по оспорване на В.М, административният съд е отменил отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж „Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда“ в УПИ XXXIX-1538, кв. 84 по плана на [населено място] и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо с изх. №94-ТСУ10-117/23.12.2019г. на главния архитект на [община] и е върнал преписката за ново произнасяне по заявление вх.№ 94-ТСУ10-117/13.12.2019г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Прието е, че процесния изричен отказ е издаден на основание чл. 146 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, като основанията са посочени в 12 точки и в обобщен вид се отнасят до 1. наличие на незаконен строеж, 2. разминаване между регулационните и кадастрални граници, 3. липса на съгласие от собственика на съседен...