Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна касационна жалба от [фирма], [населено място] против разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС, с което е върната обратно исковата молба на дружеството по преписка с вх. № 8880/15.09.2017г. по вх. № на рег. на ВКС.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател счита, че фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като към датата на атакувания съдебен акт съдебно дело не е било образувано. Съобщението за без движение обективно не е могло да бъде приложено към делото, не е било обявено и на интернет страницата на съда, поради което за частният жалбоподател е било невъзможно да се запознае с разпореждането на съда. Освен това при връчване на съобщението за без движение длъжностното лице по призоваването не е извършило проверка дали на адреса има табела на търговеца, не е удостоверило дали е събрало сведения, кога и от кой относно пребиваването на търговеца на адреса на управление. Също така се посочва, че към исковата молба е представено извлечение от търговския регистър, където фигурира адресът на електронната поща на дружеството, който начин за връчване на съобщения не е бил използван от съда. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане.

ВКС намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С искова молба вх. № 8880/15.09.2017г. [фирма] е поискало отмяна на арбитражно решение от 28.06.2017г. по М. № 1/2016г. на Международен търговски арбитражен съд при сдружение „ЮС“- [населено място]. В същата е посочен адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], който е и вписан в търговския регистър.

С разпореждане от 18.09.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС исковата молба е била оставена без движение с указания до ищеца за отстраняване на нередовности по нея, а именно за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер на 782, 33 лв. в едноседмичен срок от съобщението.

До ищеца на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ с вписания адрес на управление в ТР по партида на дружеството, е изпратено съобщение с указанията на съда в изложения по-горе смисъл. Видно от удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването от 21.09.2017г. в [населено място] няма административен адрес: [улица].След извършена служебна справка в Столична община и в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване “ се установява, че в [населено място] на [улица]не съществува административен адрес № 23, поради което с разпореждане от 27.09.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС съобщението следва да се счита за връчено при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Предвид липсата на изпълнение на указанията на съда исковата молба е била върната с разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС.

Налагат се следните правни изводи:

[фирма] е подало искова молба на осн. чл. 47 ЗМТА. Исковата молба се явява нередовна поради липса на задължителен по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК реквизит – не е посочена цена на иска и по чл. 128, ал. 2 ГПК – не са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на иска в размер на 782, 33 лв. На осн. чл. 129, ал. 2 ГПК при констатирана нередовност на исковата молба същата се оставя без движение от съда и на ищеца се изпраща съобщение с указания за отстраняване на тези нередовности. Съгласно регламентираната процедура съдът е оставил без движение исковата молба по чл. 47 ЗМТА и е дал изрични указания на ищеца относно допуснатите нередовности и е определил срок, в който те могат да бъдат отстранени, за което е било изпратено съобщение до [фирма] на посочения в исковата молба и вписан в ТР адрес.

На осн. чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК сезираният с исковата молба съд е длъжен да извърши проверка за нейната редовност преди да бъде образувано делото по арг. от чл. 129, ал. 4 ГПК, който регламентира аналогично задължение и при вече образувано производство. В случая е образувана преписка под вх. № на исковата молба и това организационно действие по администриране на исковата молба не препятства страната да извърши справки по преписката в деловодството на ВКС като посочи или име на подателя или вх. № на исковата молба. Съгласно чл. 20 от Правилника за администрацията на ВКС / обн. ДВ бр. 101/ 2016г./ входящият регистър на постъпващата кореспонденция – писма, жалби, заявления и др., съдържа: входящ номер, дата и час на постъпване, име на подателя, описание на приложените книжа и данни за направлението им. Изрично в чл. 40 от Правилника е предвидено, че постъпилите от служба „Регистратура“ в служби „наказателни съдопроизводства“, „Граждански съдопроизводства“ и „Търговски съдопроизводства“ дела се предават незабавно на съдебния помощник към отделението за извършване на предварителна проверка за формална допустимост и редовност на жалбата или на молбата за отмяна и се докладват на председателя на отделението. Едва след изпълнение на тази процедура председателя на отделението издава разпореждане за образуване на делата и същите се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им, на осн. чл. 40, ал. 2 от Правилника.

Връчването на съобщения до ищец-юридическо лице се урежда от правилата на чл. 50 ГПК. В случая АД е било призовано на вписания в търговския регистър по негова партида адрес на управление, но съгласно официалното удостоверително изявление на длъжностното лице по призоваването такъв административен адрес в седалището на дружеството- [населено място], не съществува. Касае се до обективен факт, който може директно да бъде възприет и установен от призовкаря и не е необходимо извършване на проверка чрез събиране на сведения от съседи и пр. Още повече, че след връщане на съобщението в цялост ВКС служебно е проверил истинността на изявлението като е извършил справка в Столична община и в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване “. Процесната хипотеза следва да се приравни на ненамиране на дружеството на посочения от него и вписан в ТР адрес и към нея да се приложат последиците на чл. 50, ал. 2 ГПК.

За съда съществува задължение за връчване на съобщения на електронен адрес, ако същият е бил посочен от страната в подадена и адресирана до съда молба, на осн. чл. 42, ал. 4 ГПК. Касае се до специфичен способ за връчване с оглед на начина на удостоверяване на връчването по чл. 44, ал. 3 ГПК, поради което за страната следва да е налице предвидимост за евентуалната възможност да бъде призована по този ред. В конкретната искова молба ищецът не е посочил свой електронен адрес. Извлечението от търговския регистър удостоверява вписания по партида на дружеството адрес на управление, която проверка съдът е длъжен и служебно да извърши с оглед нормата на чл. 50, ал. 1 ГПК.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: