Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на С.Б от [населено място] с искане за отмяна на решение № 1925 от 16.10.2018 год. постановено по адм. д. № 544/2018 год. по описа на Административен съд Варна оставено в сила с решение № 8292/04.06.2019 год. по адм. д. № 683/2019 год. на Върховен административен съд, ІІ отделение. Поддържат се основания по чл. 239, ал. 1 от АПК, тъй като наемните правоотношения били продължени и на основание разпоредбите на ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) поради редовното плащане на наемната цена и непротивопоставянето на наемодателя. Прилагат доказателства за плащане на наемната цена за периода м. януари – м. юли 2019 год.

Ответникът кметът на О. В – район „Аспарухово” намира жалбата за недопустима и неоснователна.

Заинтересованите страни Ю.Б, И.Б и Ж.Б не вземат становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени приложените към искането писмени доказателства съобразно наведените основания за отмяна по чл. 239 АПК, намира следното:

Със заповед №ЖН-30 от 03.11.2014 год. на кмета на О. В – район „Аспарухово” на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) – поради изтичане на срока за настаняване, определен в заповедта за настаняване, било прекратено наемното правоотношение между С.Б, Ю.Б, Ж.Б и И.Б от една страна и О. В – район „Аспарухово” относно недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], [адрес].

Съдебното оспорване на заповедта е отхвърлено с решение № 701 от 25.03.2015 год. по адм. д.№ 3650/2014 год. на Административен съд Варна оставено в сила с решение на Върховен административен съд,...