Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, [населено място], против решение № 302 от 25.02.2020 г., постановено по адм. д. № 84 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, с което заповед за налагане на санкции № РД-25-1810/06.12.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас е отменена в частта по точка 2. 1.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправни разпоредби са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. [] със седалище и адрес на управление в [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед за налагане на санкции № РД-25-1810 от 06.12.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас на основание чл. 74, ал. 5 от Закона здравното осигуряване (ЗЗО), в частта по точка 2.1., с която на [фирма] – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по индивидуални договори с НЗОК № 020623 и № 021714 от 17.05.2018 г., е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. на основание чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. за допуснато нарушение при документиране на ИЗ № 8157/07.-09.10.2018 г.

За да постанови решението си, Административен съд - Бургас е приел, че липсва изрична нормативна уредба...