Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д срещу решение № 10987 от 15.07.2019 г. по адм. дело № 2657 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която временно е отстранен от длъжност, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, във връзка с чл. 214, ал. 2 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

В касационната жалба касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна и на оспорената заповед. В касационната жалба се прави искане за присъждане на обезщетение, като с молба от 20.01.2019 г. уточнява размера му, който възлиза на 9 110.76 лв. Тя представлява шест брутни трудови възнаграждения за периода на отстраняване и конкретно за времето от 19.12.2016 г., датата на издаване на заповедта до 19.06.2017 г., датата на прекратяване на служебното му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния представител Б.П, служител с юридическо образование, оспорва същата като неоснователна. В съдебно заседание прави възражение и за липса на правен интерес на жалбоподателя, понеже служебното му правоотношение е прекратено след това. Не претендира присъждане на съдебни разноски и не прави възражение за размера на адвокатския хонорар на другата страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание...