Производството е по чл. 185 и следващите АПК.

Образувано е по протест на Главния прокурор на Р. Б срещу чл. 44, ал. 4 от Правилник за прилагане на Закон за развитието на академичния състав на Р. Б /ППЗРАСРБ/. В протеста се твърди, че разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ противоречи на разпоредбата на пар. 5 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗРАСРБ, тъй като тази разпоредба предвижда запазване като безсрочни на трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на закона заемат научно-преподавателска или научна длъжност и притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания. Според протеста разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ, според която нов срочен трудов договор със същото лице, което е било назначено на длъжността "асистент" не може да сключва, няма законова опора, тъй като ЗРАСРБ не въвежда подобно ограничение. Нормата на чл. 17 ЗРАСРБ въвежда единствено изискването за срочност на трудовото правоотношение за академичната длъжност "асистент" и препраща към Кодекса на труда, но не ограничава работодателя и служителя при постигнато от тях съгласие да встъпят в ново срочно правоотношение след изтичане на срока на договора. Доколкото нормата на чл. 17 от ЗРАСРБ препраща към КТ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ предвижда изрична възможност за сключванена повторен срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.

Ответникът по протеста - Министерският съвет на Р. Б чрез своя пълномощник намира протеста за неоснователен.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадения протест.

Настощият съдебен състав намира подадения протест за процесуално допустимо съгласно чл. 186, ал. 2 АПК.

Оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен административен акт, както и целият подзаконов нормативен административен акт е издаден въз основа на законова делегация и от компетентен орган. По начало издаването на нормативни административни...