Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса, [населено място], против решение № 850 от 12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 11986 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е изменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29–02–136 от 15.10.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса.

Изложените съображения за неправилност са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът МБАЛ [фирма], [населено място], e оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София–град е писмена покана изх. № 29–02–136 от 15.10.2018 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), с която на МБАЛ [фирма] - изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 22-2462/03.05.2017 г. - е разпоредено да възстанови суми с общ размер 2000 лв. (2 по 1000 лв.), получени неоснователно по 2 истории на заболяване (ИЗ) по незавършена клинична пътека (КП) № 220. Съгласно чл. 346, ал. 1 от НРД МД 2017 г. при КП, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените...