[фирма] със седалище и адрес на управление Д. Б е подало касационна жалба срещу решение № 629/20.03.2019 г. по адм. дело №1246/2018 г. по описа на Административния съд–Пловдив, с което жалбата на дружеството срещу решение №РР-2155 от 16.02.2015г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите «Източнобеломорски район» с център Пловдив е отхвърлена. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски.
Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център Пловдив е поискал отхвърляне на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна
Със заявление вх.№ПВО-36 от 12.06.2014г., подадено до директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", [фирма] със седалище и адрес на управление Д. Б поискало издаването на разрешително за ползване на воден обект, с цел на ползването: “укрепване коритото на река Марица в землището на [населено място]” и място на ползването: река Марица в участъка от землищната граница между землищата на [населено място] баня и [населено място] до началото на урбанизираната територия на [населено място]”. Съгласно становище от 18.07.2014г., изготвено от експерт на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", в предвидения за укрепване (за изземване на инертни материали от речни наноси) участък се намира пункт за мониторинг на повърхностни води с код BG3MA00991MMS1560, с координати В 42.309906 L 23.83428, а съгласно чл. 118з, т. 2, б.”а” от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), място за изземване на наносни отложения не се определя в участък на по-малко от 500 метра преди и след пункт за мониторинг на повърхностни води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземни води, разположен в близост до река; обектът попадал в район със значителен потенциален риск от наводнение. Според становище №КД-04-237 от 22.07.2014г. за допустимост, инвестиционното предложение нарушава разпоредби на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район, утвърден със заповед №РД-292 от 22.03.2010г. на министъра на околната среда.
На 12.09.2014г. заявителят внесъл допълнение към информацията по чл. 4, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, като уточнил, че инвестиционното намерение следва да се разглежда само за “участък Б”, с обща дължина 1000 метра съгласно представената схема на проектния участък.
С оглед направената промяна е изготвено ново становище №04-239 от 19.09.2014г., според което ивестиционното предложение е допустимо при спазване на определени условия. На 20.01.2015г. е издадено решение №СО-07-ПР/2015г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-София, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Укрепване на коритото на река Марица в участъка от землищната граница на [населено място] баня и [населено място], [община]”.
Според преценка №ПВО-26/2014г. на експерт от Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" инвестиционното предложение не следва да бъде уважено.
С решение №РР-2155 от 16.02.2015г. директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център Пловдив отказал издаването на разрешително за ползване на воден обект по заявлението [фирма], като се позовал на основанието за отказ по чл. 68, ал. 1, т. 3 и т. 3а от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) – върху водовземането и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима. Според изложените мотиви, одобреният План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, приложение №7-3 «Програми от мерки за повърхностните води в басейна на река Марица», в участъка от [населено място] до [населено място] на реката, представляваща водно тяло с код BG3MA900R201, предвиждал залесяване на бреговете с дървесни видове, при въведен ограничителен режим на изземване на инертни материали, а според количествена cметка за “участък Б”, с дължина от 1000 метра инвестиционното намерение на [фирма] предвиждало изсичането на петдесет и два броя дървета и на храстова растителност на площ от 21532 кв м, както и почистване (изземване) на наноси в обем от 6459, 60 куб м.
От правна страна административният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Според изложените от съда мотиви, искането на жалбоподателя законосъобразно не било уважено, тъй като намерението да бъдат почистени (изззети) 6 459, 60 куб м наноси от коритото на река Марица влизало в противоречие със забраната, въведена с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район. Освен това с Програма за мониторинг на повърхностни и подземни води в Източнобеломорски район, одобрена със заповед №РД-182/26.02.2013г. на министъра на околната среда и водите, било предвидено създаването на пункт за мониторинг на водите с код BG3MA00991MMS1560, с географски координати Х 42.309906 (северна широчина), Y 23.83428 (източна дължина). Заявеният от [фирма] участък попадал на по-малко от петстотин метра от местонахождението на пункта за мониторинг на водите, което представлявало нарушение на чл. 118з, т. 2, б.”а” от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Нормата на чл. 143, т. 1 ЗВ забранявала нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, с оглед защита от вредното въздействие на водите, а отнемането на земна маса от заявения за ползване участък би нарушило естественото състояние на леглото на река Марица в разглеждания участък.
Съдът отбелязал, че административният орган е компетентен да определи точната цел, за която се заявява ползването на водния обект, без да е задължен да приеме посочената от инвеститора квалификация. В хода на административното производство било установено несъответствие между заявената от инвеститора цел и извършваните дейности, тъй като само 10% процента от изземваните количества наносни отложения щели да се ползват за укрепителни мероприятия по река Марица, като събраните документи съдържали данни, че само част от изкопната маса ще бъде използвана за обратен насип при изпълнение на обекта. В проектната документация, както и в подадените от жалбоподателя заявления и жалби, липсвала информация за начина, по който ще се ползват оставащите 59190, 62 куб м наносни отложения. На следващо място, заложените в приложение № 7-3, том I от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район цели не предвиждали корекционни мероприятия в същия участък.
При преценката на законосъобразността на постановения административен отказ съдът се позовал и на разпоредбата на чл. 118з, т. 2, б. „а“ и т. 3 ЗВ, според която не следва да се определя място за изземване на наносни отложения в участък на по-малко от петстотин метра преди и след пункт за мониторинг и при наличие на ограничения и забрани в Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район.
Административният съд не кредитирал заключението на техническата експертиза с аргумент, че то не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства и не изяснява категорично, че дали действително пунктът за мониторинг е на повече от 500 метра от експлоатационния участък. От отговорите на вещото лице в съдебно заседание станало ясно, че координатите на измерване не са точни, а от представената от ответника схема на проектните участъци № ПВО- 36/2/31.12.2018г. било видно, че "участък Б" започва точно от пункта за мониторинг. Съдът взел предвид и обстоятелството, че заключението на вещото лице се основава на данни към 2019 година, а представените проекти и скици към инвестиционното предложение са изготвени преди 2014 година. Същевременно настъпили и законови промени в уредбата по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ДВ бр. 58/2015г. ) - съгласно чл. 118ж, ал. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) не се разрешавало изземване на наносни отложения от водните обекти, с изключение на река Дунав и водохранилищата. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу решението на директора на басейновата дирекция.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на фактическата обстановка доказателства, обсъдил ги е задълбочено и е обосновал подробно направения извод по същество. Не са оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като административният орган не разгледал представения от заявителя дигитален проект. Действителните факти са били установени обективно и в пълнота, както от доказателствата, събрани в хода на административното производство, така и от тези, събрани в съдебното производство.
Не може да се сподели и оплакването, че административният съд е направил изводи, които са въпрос на специална компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът има правомощие да обсъжда всички обстоятелства, съдържащи се в доказателствата по делото. Критичният анализ на заключението на вещото лице не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Именно обсъждайки заключението, съпоставяйки данните в него, с тези, чийто източник са други доказателства, административният съд е направил извод, че някои от констатациите на вещото лице не са обективни.
Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон като е приел, че няма основание за издаване на исканото разрешително за ползване на воден обект на дружеството "ТМСИ Къмпани". Съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
При подаване на заявление № ПВО-36/4.03.2014 г. инвеститорът не е отнесъл дейността, която ще извършва, към някоя изброените в чл. 46, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) дейности. Според изготвената от инвеститора обяснителна записка на проекта, участъкът на река Марица, предмет на проекта, не е почистван и оформян с оглед повишаване на пропускателната му способност. В обяснителната записка към придружаващата искането документация се прави позоваване на сведения на местни жители и на становище на [община], според които реката се нуждае от стабилизиране на сечението и намаляване на надлъжния наклон, като по този начин ще се намали ерозионното въздействие на водите. Съгласно приетото по делото техническо заключение, видно от представените от инвеститора чертежи (ситуации, напречни и надлъжни профили"), при оформянето на коритото на реката ще се извършва и изземване на наносни отложения от реката и съседни имоти .
В обжалваното решение №РР-2155/16.02.2015 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" е посочено, че искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на нови съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти, което кореспондира с основанията по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) - "защита от вредното въздействие на водите" и чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) -"изземване на наносни отложения". Дадената от административния орган правна квалификация на искането не е оспорена от жалбоподателя. Съгласно чл. 137 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) защитата от вредното въздействие на водите включва: защита от наводнения; защита от ледови явления; защита на леглата и бреговете на реките от ерозия; защита на бреговете от вълново въздействие; защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води; защита на водосборните басейни от водна ерозия; защита от изкуствен самоизлив на подземни води; защита от предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони. Защитата от вредното въздействие на водите е оперативна и постоянна. Както предвижда чл. 138, ал. 4 ЗВ, корекцията на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения е част от постоянната защита от вредното въздействие на водите. Когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана територия, дейностите се организират и координират от съответния областен управител, който възлага обществена поръчка по реда на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) за избор на изпълнители за изпълнение на програмата за планово почистване на речните легла. Когато при огледа се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло освен дейностите за почистване е необходимо и изземване на наносни отложения, обемът на наносните отложения, които трябва да бъдат иззети, и срокът за извършване на дейността се определят по експертна оценка от междуведомствената комисия, а контролът по спазването на определения обем съгласно утвърдения проект се осъществява от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол. Съгласно чл. 36 от Наредба за ползване на повърхностни води, когато по реда на чл. 140, ал. 6 ЗВ е установено, че за поддържане проводимостта на речното легло е необходимо и изземване на наносни отложения, директорът на съответната басейнова дирекция издава на определения изпълнител разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения във връзка с предвидените дейности за почистване на речното легло. В разглеждания случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е избран за изпълнител по реда на чл. 140 ЗВ, както и че е установена необходимост от почистване на речното корито, което е една от предпоставките за издаване на исканото разрешение за ползване на воден обект.
Съгласно чл. 118з т. 2 б."а" ЗВ мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземни води, разположен в близост до реката. Административният съд обосновано не се е съгласил със заключението на вещото лице и законосъобразно е приел, че инвестиционното предложение е в нарушение на чл. 118з, т. 2, б."а" ЗВ.Гте координати на създадения пункт за мониторинг са определени със заповед №182/26.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Преценката за съответствие на инвестиционния проект с това изискване на закона следва да се направи именно при съпоставка с координатите, съдържащи се в издадената заповед на министъра на околната среда и водите, а не въз основа на измервания по приложени от вещото лице карти.
Законосъобразен е и направеният от съда извод, че действителното, а не манефестираното намерение на инвеститора, е за добив на наносни отложения, при положение, че само 10% от добитите наносните отложения ще се използват за укрепване на брега на реката. Съгласно чл. 118з, т. 3 ЗВ мястото на добив на наносни материали не се определя в участък, където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Искането на инвеститора попада в обсега на законовата забрана, тъй като действащият План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район въвежда ограничителен режим за добив на инертни материали в коритото на река Марица и главните й притоци. Цитираното от вещото лице изключение по чл. 118з т. 4 ЗВ, с което се обосновава допустимост на инвестиционното предложение на "ТМСИ Къмпани", не е приложимо, тъй като се отнася до дейностите по поддръжка на съществуващите корекции на реки, ако тази част на реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове.
При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател касационни основания за отмяна решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 629/20.03.2019 г. по адм. дело №1246/2018 г. по описа на Административния съд –Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.