Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. З против решение № 76 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 878 по описа за 2019 г. на Административен съд отм. а Загора, с което: 1) е отменено решение № 2153-23-31/30.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ С. З и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 13.06.2019 г. на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ отм. а Загора по жалба на Т.И; 2) административната преписка е върната на ръководител ПО при ТП на НОИ отм. а Загора с указания за продължаване изплащането на наследствена пенсия на Т.И, считано от 14.05.2019 г. до 13.02.2020 г.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Т.И срещу решение № 2153-23-31/30.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ отм. а Загора, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 13.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ отм. а Загора. В писмено становище от 20.11.2020 г. касационната жалба се поддържа.

Ответницата по касация Т.И от [населено място], действаща чрез пълномощника адв. В.М, в писмен отговор и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба поради правилно разрешаване на спора с постановения съдебен акт. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакувания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд отм. а Загора е решение № 2153-23-31/30.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ отм. а Загора, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Т.И против разпореждане № [ЕГН] от 13.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 14.05.2019 г. е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване от двама починали родители на Т.И.

От фактическа страна е безспорно установено, че с молба вх. № 12882 от 07.07.2006 г., подадена от И.И, баща и законен представител на малолетното си дете Т.И, е отправено искане до компетентния административен орган за отпускане на наследствена пенсия. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, видно от което е починала К.И – майка на жалбоподателката. С разпореждане № [ЕГН] от 24.07.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ отм. а Загора на основание чл. 82, ал. 1 от КСО и считано от 18.05.2006 г. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.И. На основание молба № 19921/09.07.2012 г. и представено удостоверение за наследници, считано от 01.07.2012 г. на Т.И е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от двама починали родители. След навършване на 18-годишна възраст и тъй като Иванова е продължила образованието си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, по специалността "Право" в Университета за национално и световно стопанство, изплащането на наследствената пенсия от двама починали родители е продължило до 14.05.2019 г. Видно е от уверение № 253 от 04.06.2019 г., издадено от Юридическия факултет към УНСС, че с протокол № 1800104097 на Държавна изпитна комисия, жалбоподателката, настояща ответница по касация, успешно е преминала държавните си изпити, т. е. e дипломирана на втората сесия на 14.05.2019 г. С оглед този факт е издадено оспореното разпореждане, с което на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО считано от 14.05.2019 г. е прекратена получаваната от лицето наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от двама починали родители. Административният орган е приел, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 34 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като същият полага стаж след завършване на висшето си юридическо образование, а законовият текст на чл. 82, ал. 1 от КСО сочи изрично, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи, тъй като след полагане на държавните изпити на същите се издава диплома за завършено висше образование. Тези изводи били споделени и от ръководителя на ТП на НОИ отм. а Загора, който в решение № 2153-23-31/30.09.2019 г., при осъщественото задължително административно обжалване е посочил, че по време на 6-месечния стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) лицата нямат статут на „учащи“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и този стаж не представлява обучение във висше учебно заведение.

За да уважи жалбата и да отмени оспорените актове съдът е приел, че материалноправния характер на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО, правилото за приложение на материалните норми занапред /особено правоотричащите/ и липсата на придадено изрично обратно действие на нормата, означава, че тя ще се прилага занапред, но не в смисъл, че от момента на влизането ѝ в сила всички, които са придобили права по нея, ще ги загубят, поради отпадане качеството на "учащи". Направен е извод, че тези права няма да имат децата, придобили правото на наследствена пенсия след 01.01.2017 г. Според съда след като качеството "учащ" е задължителен елемент от фактическия състав, необходим за придобиване на едно вече признато и упражнено материално право, то не е допустимо с оглед правилата и на правната сигурност да се приеме, че отпада занапред основанието за получаване на наследствената пенсия. Заварените правоотношения, по които са упражнени придобити права, не се преуреждат поради това, че законодателят не е предвидил изрично незабавно действие спрямо тях и от текста на нормата не може да се изведе, че имплицитно е включено преуреждане на придобити права. С оглед направените изводи съдът е приел, че момента, до който се дължи изплащане на придобитата наследствена пенсия, е 13.02.2020 г., когато е определено жалбоподателката да положи изпит за придобиване на юридическа правоспособност и да приключи обучението по специалността с придобиване на правоспособност, без която професията не би могло да се упражнява.

Основателно е възражението в касационната жалба, че приетото от първоинстанционния съд по отношение на правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е материално незаконосъобразно.

С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В редакциите до 01.01.2017 г. в цитираната законова разпоредба е липсвала дефиниция на понятието „учащ“ за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. В рамките на предоставената законова делегация в чл. 34 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на тази нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност „право“, се включва в „срока на обучение“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, като е възприето, че подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон - чл. 294 от ЗСВ, поставящ като изисквания за придобиване на юридическа правоспособност преминаване на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на изпит пред Министерството на правосъдието.

Съдебната практика, съдържаща възпроизведеното по-горе тълкуване и прилагане на относимите правни норми, е преодоляна, предвид законодателната промяна, въведена с влизането в сила от 01.01.2017 г. на новата разпоредба на чл. 82, ал. 1, изр. трето от КСО. На първо място, безспорно се установява волята на законодателя за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО). В тази насока в чл. 42, ал. 8 от ЗВО е предвидено, че диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Съгласно чл. 45, ал. 1 от същия закон обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. В унисон с така цитираните разпоредби е и приложимата в процесния случай новела на чл. 82, ал. 1, изречение трето от КСО (ДВ, бр. 98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.), регламентираща, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Приемането на новия текст е еманация на последователните усилия на законотвореца, досежно нормативното закрепване, в случая на законово ниво, на волята му да не зачете стажът след дипломиране като част от периода на обучение. Текстът на разпоредбата е ясен и недвусмислен и не подлежи на разширително, а единствено на буквално тълкуване. Същият възпроизвежда нормата, вече въведена в текста на чл. 34, ал. 4 от НПОС, и кореспондира с приложимия за случая чл. 12, ал. 1 от отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ /обн. ДВ. бр. 35 от 2 май 2017 г., изм. ДВ. бр. 41 от 18 май 2018 г., изм. ДВ. бр. 46 от 11 юни 2019 г., отм. ДВ. бр. 50 от 2 юни 2020 г./, в който е нормативно закрепено, че обучението по специалността „Право“ завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО. Безспорно от чл. 294, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) се установява изцяло практическата насоченост на предвидения в предходната алинея 6-месечен стаж. След систематичния анализ на цитираните норми се обосновава категоричния извод, че с настъпването на посочените правопогасяващи юридически факти лицата със завършено висше образование губят статута на „учащи“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Явства волята на законодателя предвидените в специални нормативни разпоредби стажове, чието полагане се извършва след дипломирането, да не се включват в срока на обучение. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че през времето на полагане на стажа като дипломиран юрист, ответницата по касация е загубила качеството на „учащ“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и поради това не е имала право на наследствена пенсия.

Правилни са формираните от първоинстанционният съд изводи за относимостта и приложимостта на разпоредбите на чл. 82, ал. 1 към процесния случай, както и за материалноправния им характер. Не се споделят крайните правни изводи на съда за липса на незабавно действие на новоприетата/изменената разпоредба. Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след влизането му в сила. Обратното действие може да се даде само по изключение и с изрична правна норма. Приемането на нов закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени. Обратното действие не се отнася до т. нар. "заварени" правоотношения, а преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Чрез признаване на действие на новия закон спрямо възникнали и съществуващи правоотношения се проявява т. нар. несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Такова действие новия закон има, когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива такова правно значение при действието на новата/изменената разпоредба. Тълкуваната разпоредба на чл. 82, ал. 1 от КСО има незабавно, а не обратно (ретроактивно) действие за заварените правоотношения с правоимащите лица. Необходимо е да се отбележи и липсата на релеватна разпоредба, предвиждаща т. нар. запазено действие, т. е. хипотезата при която се предвижда запазване на значението за заварените правоотношения, възникнали от осъществените по стария закон юридически факти.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че процесните административни актове, с които е прекратена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт са неправилни. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което подадената първоначална жалба от Т.И се отхвърли като неоснователна.

В този смисъл е постановената след допълнението на чл. 82, ал. 1 от КСО съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в решение № 13833 от 09.11.2020 г. по адм. д. № 3783/2020 г., решение № 11187 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г., решение № 12773 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 9628/2020 г., и решение № 358 от 10.01.2018 г. по административно дело № 7943/2017 г., всичките на VІ отд. на ВАС, и др.

При този изход на спора претенцията на ответницата по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена, а доколкото касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски, такива не му се дължат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 76 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 878/2019 г. по описа на Административен съд – С. З, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И от [населено място] срещу решение № 2153-23-31 от 30.09.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – С. З, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 13.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ отм. а Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.