Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ („ОДОП“) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 308/15.06.2020 г. по адм дело № 1130/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.06.2019г. на директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ „Томи-В.П” в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за данък добавена стойност (ДДС) в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от „Орион 2002“ООД за издадени фактури към ЕТ за период 01.10.2013г. до 31.12.2016г.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Развива подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 50 000 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за заплатена държавна такса в размер 1 700 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Томи-В.П”, чрез процесуалния представител адв.. Б, оспорва основателността на касационната жалба в представена писмена молба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по...